Каролайн се бе намръщила.
— Това все още не е достатъчно, Норт. Не искам някои да се натъкне случайно на меча Ескалибур. От морския бряг се виждат сенките сред скалите, усеща се, че там има нещо странно. Всеки, който има поне малко изследователски дух, би отишъл да провери. Аз самата бих постъпила така. Последното, което бих желала, е някой случайно да го открие и да се опита да го вземе. Трябва ни някой хубав експлозив.
— Не, нужно ни е някакво чудо — беше отвърнал младият мъж. — Боже, толкова съм уморен, че вече дори не мога да мисля. Ще поговорим по този въпрос утре.
И двамата приеха случилото се за чудо. Призори вятърът се бе усилил и превърнал в буря. Бе завалял пороен дъжд. Бурята бе изкоренила десетки дървета и бе запратила огромни камъни в морето. Въпросната скала се бе сгромолясала и бе скрила завинаги от очите на хората тайнствената пещера и меча Ескалибур.
Каролайн се обърна към свекърва си:
— Така и не ми каза какво би желала да получиш от съкровището. Можеш да вземеш това, което ти допадне. Мари също.
— Ще попитам дъщеря ми — отвърна Сесилия Найтингейл. — Тя несъмнено би си харесала някое от колиетата или обеците. Що се отнася до мен, скъпа, аз не бих се докоснала никога вече до някоя от онези две гривни.
— Защо, майко? — заинтересува се Норт.
— Хм, трудно е да го обясня, Норт — отвърна тя, като гледаше към ръцете си, които бяха станали по-бели и по-нежни, откакто живееше в Маунт Хок. — Видях гривната, която Каролайн е поставила върху шкафа, онази, която, доколкото знаем, е била намерена от прадядо ти тук, в земите на Маунт Хок. Видях и другата, нейния двойник, който жена ти откри върху скалите.
— Аз пък открих първата гривна в стария часовник със стържещия глас — намеси се Маркъс Уиндъм. — Оказа се, че именно тя е била причина за грозния му звук, напомнящ болен човек, който се опитва да се изкашля.
— Предполагам, че всичко това ще си остане загадка — обади се Каролайн. — Кой и защо я е сложил там? И кога? Защо никой друг от рода Найтингейл не е споменал дори за нея?
— Това не е загадка, Каролайн — каза Сесилия Найтингейл.
— Какво искаш да кажеш, майко? Да не би да знаеш нещо за тази тайнствена гривна?
— Точно така, знам.
Сесилия Найтингейл погледна сина си и започна да говори:
— Навремето случайно дочух един разговор между баща ти и дядо ти. Това беше един от изключително редките случаи, когато дядо ти не му крещеше, изисквайки от него да се отърве от мен. Както и да е, започнах да подслушвам. Дядо ти показа на сина си някаква гривна. Галеше я така, като че беше жива, като че беше най-ценното нещо на света. Според него мъжете от рода Найтингейл пазели съществуването й в тайна и никога не я показвали на други хора. На прадядо ти, Норт, който я е намерил, едва не му я откраднали и той решил да я скрие. Разказал на дядо ти за нея едва на смъртния си одър. Дядо ти от своя страна решил да предаде фамилната ценност на сина си. Никога няма да забравя как я галеше, как я гледаше, както друг би гледал и галил мъж или жена. Това беше лудост и в същото време бе трогателно. Видях как дядо ти постави почтително гривната обратно в сейфа. Видях и комбинацията. Същата нощ отворих сейфа и взех оттам гривната. Исках да си отмъстя на този човек, Норт, затова го направих. Той я обичаше по-силно, отколкото едно човешко същество би могло да обича друго човешко същество. Мразех него, мразех и проклетата му гривна, затова и я скрих в стенния часовник. Знам, че постъпката ми беше низка, но исках да го накарам да страда, да загуби нещо, което ценеше повече от всичко друго. Никой не обели дума по този въпрос, като че бижуто не бе съществувало никога. Представях си мъката му от загубата и от съзнанието, че някой го бе ограбил, а той не знаеше кой е извършителят. Питам се дали е обвинявал сина си, твоя баща? Или може би е мислел, че кражбата е дело на някой от мъжката прислуга? Радвах се, защото знаех, че никога няма да разбере. Щеше да слуша часовника до края на дните си, без да предполага, че гривната е в него. А сега вие открихте и нейния двойник.
— Къде, все пак, мислите, че е била намерена първата? — понита Норт, но въпросът му очевидно не бе насочен конкретно към никого.
— Е — произнесе бавно Каролайн, загледана в гривната, — може да е била случайно изпусната от някой от хората, издълбали пещерата в онази скала. Боже мой, преди повече от хиляда години, как ви се струва? Не виждам защо прадядо ти би лъгал за мястото, където е била открита.
Читать дальше