Катрин Каултър: Лорд Найтингейл

— Не — отвърна му много тихо и спокойно, а той я изгледа продължително и намръщено.

Нещо в нея се беше променило. Може би това беше спокойната решителност в очите й, която не бе забелязвал досега; може би беше силата и енергията, които се излъчваха от нея, някакво ново самочувствие, ново знание. Лорд Чилтън разбра, че тази нова сила, намираща се дълбоко в нея, вече бе неразделна нейна част. Нейно право бе да види всичко докрай.

Вълшебен меч ли?

Рафаел Карстеърс ги свали, с въже под мишниците, до пещерата.

Когато Норт проникна в скалното помещение, в първия момент не можа да повярва на очите си. После се запъти с бърза крачка към Кум, който, вече в съзнание, лежеше, потръпвайки от студа и шока.

— Милорд, тя ви доведе, нали?

— Казах ти, че ще го направя. Кум. Трябва да се научиш да ми вярваш.

— Тя ме спаси, милорд.

— След малко ще ми разкажеш всичко. А сега ще промуша това въже под мишниците ти и Рафаел Карстеърс ще те издърпа горе. После ще те заведе при доктор Трийт.

Кум потрепера при споменаването на името му. Каролайн не го упрекна за това.

Двамата с Норт излязоха да гледат, докато Рафаел издърпа стария човек до върха, след което си отдъхнаха.

Норт погледна към Бес Трийт, плувнала в локва кръв. Лицето й изглеждаше напълно спокойно. Нямаше вид на луда.

— Всичко това е невероятно — промълви той.

— Да. Тя ми призна много неща, Норт. Как била влюбена в брат си, как убила съпругата му, а после го прелъстила. Мислиш ли, че той знае всичко това?

— Как би могъл поне да не заподозре нещо? Ще видим.

Каролайн го прекъсна с вик:

— Божичко, къде е мечът? Измъкнах го от нея и го положих внимателно на земята до тялото й. Какво е станало с него? Няма кой друг да го е взел.

Той я следваше по петите, докато тя тичаше навътре в пещерата. Когато видя равния гладък камък, който приличаше на нещо като древно светилище, отрупано с бижута, злато и потири, дъхът му секна.

— Крал Марк… — прошепна той.

— Но той като че не е погребан тук. Това прилича по-скоро на нещо като таен параклис. Тук са само съкровищата му, точно както са мислели прадядо ти и дядо ти. Норт, точно както е вярвал и баща ти.

Внезапно тя зяпна и отстъпи крачка назад.

— Какво има? Добре ли си. Каролайн?

Тя вдигна ръка и посочи към купчините злато.

— Не, не може да бъде.

Но мечът действително си стоеше там, пъхнат дълбоко в камъка, както бе и преди. Стоманеното му острие проблясваше на слабата светлина, обсипаната му със скъпоценни камъни дръжка блестеше в различни цветове. Каролайн пристъпи към оръжието, като произнесе с напълно безизразен глас:

— Но как се е озовал отново тук? Не разбирам, Норт. Оставих го до тялото на Бес Трийт. Къде е кръвта по острието му? Като че току-що е бил излъскан. Видът му е абсолютно същият както в мига, в който го зърнах за първи път.

Тя протегна ръка и колебливо го докосна. Опита се да обхване дръжката, но не успя. Беше масивна, прекалено обемна за малката й женска ръка. Хвана я с две ръце и опъна. Мечът не помръдна. Беше здраво забит в камъка. Дръпна отново, този път с всичка сила. Нищо.

Норт нежно постави длани върху нейните и леко ги издърпа от дръжката. Искаше да й каже, че това беше без значение, че някак си бе станало така, че Кум я бе спасил, че страхът и ужасът й бяха попроменили някои от представите й. Но си замълча. Какво можеше да и каже? Макар че Кум също бе твърдял, че тя го е спасила, как беше възможно това? Нима трябваше той също да повярва, че мечът е вълшебен? Видя объркването в очите й, хилядите въпроси, пронизващи съзнанието й.

Той продължи все така мълчаливо да стиска ръцете й. В този миг Каролайн разтърси глава и младият мъж отново забеляза онази особена усмивка на лицето й. Тя му обърна гръб и отново докосна масивното оръжие.

— Норт, тук е написано нещо — каза тя. — Точно тук, където дръжката се свързва с острието. Можеш ли да го разчетеш?

Той се приближи още и започна да се взира в неясните букви.

— Струва ми се, че пише нещо като „Ескалибур“. — Изведнъж млъкна, взря се в меча и възкликна:

— Ескалибур! Боже мой, та това е само една легенда! Това не е истина, не може да е истина. Мозъците ни не функционират нормално, защото се намираме в тази странна гробница. Не, няма да вярвам на подобни неща.

— Мечът на крал Артур — произнесе бавно Каролайн.

Полека и с благоговение тя прокара пръсти по гравираните букви.

— Неговият меч. Малори е писал за всичко това. Крал Марк няма нищо общо с тази история. Никога не е имал. Легендата за крал Артур и неговия вълшебен меч, който излизал от камъка само когато бил докоснат от неговата ръка… Но той излезе и за мен. Обхванах дръжката му с една ръка, вдигнах го без никакво усилие. Защо? Защото бях в опасност ли? Не знам, но какво друго би могло да бъде обяснението за това? А сега се е върнал отново там, където му е мястото. Този меч трябва да остане тук, Норт, непременно трябва да остане тук.