Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

— Може би — отвърна Нелда, като лекичко докосна китката му с облечените си в ръкавица пръсти. — Ти се представи добре на състезанието.

— Не чак толкова добре, колкото двата състезателни коня на баща ти.

— Това е само защото си голям мъж, Джеймс… Отдавна не си ми идвал на гости. Сега, като стара омъжена жена, аз като че ли съм много по-свободна, отколкото, когато бях момиче.

Ърсюла се прокашля:

— Виж, Нелда, предай нашите поздрави на Бреймън. Но сега ние трябва да се връщаме у дома. Майка ми е при нас и ще ни гостува до понеделник.

Значи тъщата. Джифорд би предпочел да не се прибира поне до полунощ. Неговата тъща, Уилхелмина, нямаше равна на себе си. Преди около две години Джеймс, в желанието си да съхрани поне собствения си здрав разум беше преместил майка си от дома си в имението „Маратон“ в симпатична тухлена къщичка на Джърман Скуеър, близо до центъра на Балтимор. Тя често посещаваше Ърсюла и Джифорд в техния дом, който се намираше на миля от нейния, в красива четириетажна сграда на Сейнт Пол Стрийт, като им обясняваше, че нейното „мъничко жилище“ от време на време я карало да се чувства потисната.

Нелда обаче така и не показа никакви признаци, че си тръгва. Тя се примъкна още по-близо до Джеймс:

— Е, скъпата Уилхелмина спокойно може да почака още мъничко. Джеймс, моят мил съпруг ми каза, че си решил да останеш завинаги в Балтимор.

— Нямам планове да се връщам в Англия, поне не тази година — отвърна Джеймс. — „Кандълторп“, конефермата ми в Йоркшир, е в добри ръце. Докато пък „Маратон“ тук се нуждае от много работа и грижи.

— „Маратон“ ли?

— Кръстих така конефермата си в чест на оня древен грък, който си изкарал душата от бягане, за да стигне по-бързо до Атина и да съобщи за победата на своите над персийците при „Маратон“. Ако той беше разполагал поне с един от моите коне, нямаше да издъхне, след като предал новината.

— Така ли? — каза Нелда. — Трябваше все пак да избереш друго име, Джеймс, може би нещо по-внушително, по-известно. „Маратон“ звучи доста чуждо.

— То си е чуждо — обади се Ърсюла. — И сякаш дори противно.

— О! — възкликна внезапно Нелда и помаха с ръка.

— Ето ги Алис и Алън Белмонд. Насам, Алис!

Джеймс настръхна. Той погледна към Джиф, който бързо му намигна, а после каза:

— Добър ден, Алис. Изглеждаш прекрасно Белмонд — той кимна за поздрав към мъжа, който се беше оженил за Алис заради парите й и сега се опитваше да изхарчи всичко, което отпускаше баща й, а то, слава Богу, не беше кой знае колко за цяла година. Той искаше да накара парите да се въртят с пълна скорост, а Джеймс знаеше, че това беше почти толкова трудно, колкото и да се ожениш за богато момиче. Е, Белмонд все пак го беше постигнал. Един от неговите коне беше участвал в днешните надбягвания. Чистокръвният жребец беше пристигнал шести от общо десет участници.

В следващия миг Алън Белмонд му предложи:

— Искам Соубър Джон 2 2 Сдържания Джон (англ.) — Б.пр. да оплоди една от моите кобили, Суийт Сузи 3 3 Сладката Сузи (англ.) — Б.пр. . Цената ти е доста солена, Уиндам, но пък може и да си заслужава.

— Твоя работа — отвърна спокойно Джеймс, а после се обърна към Алис. — Харесва ми шапчицата ти. Розовото ти отива.

Тя се изчерви — нещо, което умееше да прави съвършено. Това доста го удивляваше, но му се искаше да й каже, че нямаше кой знае какво въздействие върху него. Все пак харесваше Алис, която познаваше още от раждането й. Ето защо само се усмихна, когато тя му призна:

— Ти си толкова мил с мене, Джеймс. Съжалявам, че загуби, но пък се радвам, че Джеси спечели. Нали е прекрасна? Тъкмо казвах на Нелда колко се възхищавам от нея. Тя прави това, което си поиска, без да се съобразява с безбройните установени норми на поведение.

— Тези норми са най-вече в закрила на жените — натърти Алън Белмонд, потупвайки съпругата си по рамото. Не беше обаче от най-нежните потупвания и Джеймс забеляза как Алис потрепна от болка. — Жените не бива да се оплакват от установените правила.

— Е, да, но Джеси ще си прави, каквото поиска — отсече Ърсюла. — Хайде, Джеймс, ние наистина вече трябва да тръгваме. Нелда, предай нашите поздрави на съпруга си. А на вас, Алис и Алън, пожелаваме приятен ден. Ще се видим утре в църквата.

Джеймс се ухили на Нелда, която се беше приближила с още една стъпка към него:

— Мириша на коне, затова е най-добре да стоиш по-настрана от мен. Ако видиш баща ти, кажи му, че довечера ще дойда в неговите конюшни с бутилка от любимото му бордо. Впрочем сигурен съм, че той вече го очаква. А иначе може да си злорадства, колкото поиска.