Катрин Каултър - Херцогът

— Знам, че в дясната си ръка държиш пистолет, проклетнико — извика Джил. — Ако го използваш, ще убия Бранди. Виждаш, че съм взел главата й на мушка. Хвърли оръжието си към мен!

Ян беше дълбоко разочарован. Взираше се в братовчед си и не вярваше на очите си. Джил, бил е Джил! Не някой Робъртсън, а първият му братовчед, неговия формален наследник. Хвърли пистолета към него.

— Направих, каквото пожела! Сега махни оръжието от главата й!

Джил се подчини.

— Бранди, добре ли си — извика Ян.

Тя лежеше до една прогнила купа със сено. Джил стоеше до нея с насочен напред пистолет.

— Да. О, Ян, не трябваше да идваш тук!

— Не ставай глупава, Бранди! Браво, Джил. Бележката ти ме накара да помисля, че тук ще открия Пърси. Предположих, че иска да ме убие, преди да съм върнал правата на Клод и Бъртранд.

— Да — потвърди братовчед му. — Мисля, че ако първия път бях успял да те убия, щях да си спестя много неприятности.

— Защо го правиш, Джил?

— Мразя твоята откровеност, херцоже, но ще бъда искрен. Причината не е, че съм алчен. Мисля, че те мразя от мига, в който съм се родил. Още тогава съм усещал, че ти ще победиш, а за мен е отредена съдбата на обречения. Ти ще бъдеш херцогът на Портмейн, а аз — едно нищо.

За да печели време, Ян заговори бавно:

— Между нас има само две години разлика, Джил. Винаги си знаел, че титлата ще бъде за мен. Мразил си ме? Сигурно не съм ти дал повод за това? Никой никога не те е унижавал. И приходите ти са доста добри. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Винаги си се забавлявал.

— Не си съвсем прав, Ян. Като твой формален наследник наистина не съм имал неприятности с кредиторите си. Аз съм единственият херцог на Портмейн, а не ти. Чувам, че си преотстъпил Пендърлей и титлата. Ще променя това, разбира се. След смъртта ти твоето огромно богатство ще премине в ръцете ми. Всички машинации на лейди Адела ще отидат по дяволите. Херцогът няма право да отстъпва рожденото си право. Ти си глупак, Ян!

Ян се опита да владее гласа си. Не искаше да проличи колко е ядосан.

— Когато се ожених за Мариан, ти не постъпи така. Ако не беше загинала, имаше голяма вероятност да ми се роди наследник.

Джил отговори:

— Не си ли спомняш колко време прекарвах с младата ти съпруга, братовчеде? Знаеш, че бяхме връстници. Бързо спечелих доверието й. Винаги си се чудил защо толкова неочаквано реши да замине за Франция. Не разбираше защо не ти се е доверила, за да можеш да я спасиш от гилотината. Един ден, когато ти беше в своя клуб, аз я посетих. Уилям Дакр току-що й беше казал, че е бременна. След няколко часа й донесох спешно писмо. В него родителите й, граф и графиня Дьо Во, я молеха да се яви пред трибунала на Робеспиер. Бях доста сладкодумен. Успях да я убедя, че ако узнаеш за бъдещия си наследник, няма да й позволиш да замине. Придружих я до Франция. Там тя ми призна, че ти е оставила писмо. Не ти е казала за нашите взаимоотношения, защото се е страхувала да не обвиниш мене за всичко. Изпратих Мариан в Гражданския комитет. После открих, че родителите й са били гилотинирани преди седмица. След това, разбира се, и тя ги последва.

Херцогът отначало не можеше да повярва на чутото. Джил се беше погрижил Мариан да бъде убита. Имаше желание да го удуши. Не можеше да овладее гнева си.

— Ти, гадно копеле! Мариан беше невинна! През целия си живот не беше наранила никого! Ти си причина за смъртта й! Господи, ще те убия!

— Сигурен съм в това, херцоже. Не мърдай, иначе ще убия Бранди. Сега помисли! Ако ти беше родила син, щях да се простя с надеждата да стана херцог на Портмейн. Как щяха да се отнасят към мене кредиторите и приятелите ми? Щяха да ме третират като обикновен господин и нищо повече.

Бранди забеляза, че ръцете на Ян треперят от гняв. Тя трябваше да направи нещо, за да му даде време да се овладее.

— Лейди Фелисити трябваше да се омъжи за Ян, но ти не я уби. Ян е бил твоята цел?

Джил я изгледа.

— Както ти казах, Бранди, Шотландия ми даде възможности, които не исках да изпускам. Всеки щеше да подозира член на семейство Робъртсън. Трябва да призная, че за разлика от Мариан Фелисити беше алчна и студена кучка. Голям щастливец е Ян, като се отърва от нея.

— С всичките си приказки за нея, мислех, че искаш да ме предпазиш — отбеляза херцогът. — А ти си се стремял да я отвратиш от мен, като й подчертаеш, че ще искам много деца. Искал си да я докараш до отчаяние, за да развали годежа ни?

— Точно така. Вече бях започнал да се отчайвам, когато проклетият ти инат, омразните Робъртсън, Бранди и Шотландия накрая ми помогнаха. Беше ми доста приятно да придружа Фелисити обратно до Лондон. Всички сметки бяха платени с парите ти и аз нямаше защо да се притеснявам повече за тази кучка.