Катрин Каултър - Херцогът

— Позволи му да си гледа работата — примоли се той. Придърпа стол към леглото и хвана ръката на жена си. — Хайде, Едуард, направи каквото трябва!

— Бранди, отпусни се. Така е добре. О, бебето рита! — Той се усмихваше, докато ръката му се плъзгаше по големия й корем. — Това е едно жизнено малко детенце, което се върти като колелото на карета.

— Бебето е едно нахалниче — отбеляза Ян. — Тази сутрин се опитах да покажа любовта към съпругата си, но то ме отблъсна с ритник. Кълна се, че беше кракът му, въпреки че Бранди твърди, че била главата му. Уверих я, че всички херцози на Портмейн имат големи крака. Да, ще бъде точно като баща си! С големи крака и голям любовник.

— Не забравяй, че трябва да бъде и голям дипломат — допълни Едуард.

Ян видя ръцете на доктора да изчезват под чаршафа. Това не му харесваше. Представи си как Бранди ще скочи всеки момент. Не можеше да отрече, че Едуард действа доста бързо.

В следващия момент докторът стана и оправи завивките на пациентката си.

— Всичко е наред. Плодът е малко дребен, Бранди, но се надявам да няма усложнения. Сега искам да те помоля нещо. Чух, че играеш шах. Ян постоянно се хвали, че е по-добър от мене. Искам хубаво да го натупаш.

— Ще се опитам — обеща тя.

— Уверявам те, че ти и бебето сте добре. Не позволявай на Ян да те подлудява. Ако продължава да изисква подробности относно раждането, кълна се, че ще го накарам да го извърши!

— Не, благодаря — пребледня Херцогът. — Ти непременно трябва да дойдеш, Едуард!

— Мисля, че този път го хвана, Едуард. Поиграйте шах следобед. Сигурна съм, ще сега ще победиш.

Херцогът се засмя.

— Слизам долу, Бранди. Ще изпратя Люси при тебе. Сигурен съм, че обикаля из коридора като квачка. Ще обядваш с нас, нали, приятелю?

— Разбира се.

Ян потупа съпругата си по ръката и изведе доктора от стаята. Когато слизаха по огромната стълба, Едуард каза:

— Ако не беше там, тя нямаше дори да ме приеме.

— Въпреки недоволството Бранди спази уговорката. Беше обещала, че ще позволи да я прегледаш, когато бебето започне да рита. Наистина ли всичко е така добре, както го описа пред нея?

— Да. — Двамата се бяха настанили в дневната и пиеха шери. — Детето е по-дребно от обикновено, но това е добре. Тя не е напълняла много и така ще роди по-лесно. — Едуард поклащаше красивата кристална чаша с питието си. — Освен това бебето е високо, което предполага, че ще бъде момче. Но не бих се обзаложил с теб за това.

— Бранди би искала да е момиче с червена коса. Иска да прилича на сестричката й Фиона. Ще разберем това през следващия месец.

— Господи, Ян, какъв домошар и амбициозен съпруг си станал!

— Не вярвам Бранди да е съгласна да живеем постоянно в Англия. Ще прекарваме по няколко месеца и в Пендърлей. Трябва да ни посетиш, Едуард! Замъкът е доста стар, но кулите му наистина са пълни с романтика. Там има една прислужница Мораг, която никога не се къпе. Направи го само по случай сватбата на Пърси. Мога да си представя как седиш до лейди Адела. Тя ти нарежда какво и как да го направиш. Обзалагам се, че ще измисли най-невероятни оплаквания само за да те постави на изпитание. Ще ми бъде интересно да те видя как ще се оправиш. През следващата пролет заминаваме за Шотландия.

— О, няма да ме затрудниш особено. Когато отидем в Лондон, предполагам, че някои ще си вирят носа пред Бранди, но тя все пак е херцогиня. Справя се много добре тук. Толкова се притеснява да не постъпи нетактично и да обиди някого. Прислугата е готова да я защитава с всички средства. Само Лиза не я одобряваше, но тя, естествено, вече не е в Кармайкъл Хол. След като я уволни, тя се опита да злепостави херцогинята в селището, но никой не й повярва. — Едуард потри ръце. — Господи, студът захвана доста рано тази година!

— Надявам се тези пауни да усетят това и да приберат перата си — каза херцогът.

— Не си любезен, Ян. Какво друго можех да ви подаря за сватбата? — Изгледа богатата сбирка от ловно оръжие. Представи си оловните войници, с които двамата си бяха играли като деца. — Човекът, който ми ги продаде, каза, че пауните са доста сънливи. Нали спят през нощта?

— Да. А, ето го Денвърс с пощата. — Ян взе един голям, поизцапан илик. Явно идваше от чужбина. — Имаме писмо от лейди Адела. Това сигурно ще успокои Бранди. Надявам се само да не получи контракции от изразите, които използва относно онзи особняк Клод. Горкият човек носи титлата повече от месец. Ужасявам се от думите, с които ще го нарича до следващата пролет.