Катрин Каултър - Херцогът

Старият Макферсън щеше да я послуша. И в съда нямаше да има никакви проблеми. Името Робъртсън все още имаше някаква сила. Тя щеше да узакони Пърси. Може би дори щеше да успее да върне правата на Клод и Бъртранд? Изобщо не я интересуваше какво щеше да си помисли английският херцог за машинациите й. В края на краищата той беше добре уреден в Лондон. Нямаше съмнение, че и там щеше да си остане.

Лейди Адела погледна малката възглавничка в краката си. Тя беше на Бранди. На нейната пораснала вече внучка. Старицата удари гневно с бастун по пода. Три внучки и нито една със зестра и с перспектива за добър брак! Абсурдно беше да се мисли, че никому непознатият английски херцог ще отдели и една гвинея за далечните си шотландски роднини. Съзнаваше, че това е невероятна идея, но не я отхвърляше. Времето щеше да покаже, а тя щеше да бъде тук и да му помага.

Поне Пърси би могъл да се погрижи за себе си, щом го направи свой законен внук. Той беше красив и безгрижен, също като нея преди толкова много години. Още тогава Девънън беше странен. Спомни си колко доволна беше да узнае, че е спал с жена. Това не продължи дълго, разбира се. Само след година замина с онзи як ирландец. Тя трябваше да се грижи за невръстния му син. Все още се чудеше, но вече без обичайната болка дали синът й по своя воля беше последвал своя безпътен френски любовник на гилотината. Добре, че Пърси не беше наследил тези наклонности от баща си.

Лейди Адела погледна към часовника. Време беше да повика старата Марта. Тя щеше да й помогне да се преоблече за вечеря. Възрастната жена неочаквано се разсмя колко беше остаряла Марта. А каква сочна и предизвикателна жена беше преди години! Сега благодареше на Господ, че Енгъс не пося семето си в утробата й.

Приведен над дебелата счетоводна книга, Бъртранд Робъртсън замислено гризеше перото. Верният му слуга Фрейзър го беше информирал за пристигането на Пърси. Проклет мерзавец! Защо ли се беше домъкнал? За пари, разбира се. Е, за него нямаше оставено и су, колкото и да възхваляваше красотата и бързия ум на лейди Адела. Разбира се, не би се изненадал, ако старицата го излъже нещо. Тя би могла да му обещава много неща, но това нямаше значение.

Младият мъж отново се вгледа в цифрите, прилежно подредени в редици и колони. Сумите на бездиханните знаци караха стомахът му да се свива.

Тази година имението Пендърлей беше загубило земи. След смъртта на Енгъс кредиторите бяха поискали незабавно изплащане на дълговете. Вълната не беше донесла очакваните печалби на Стърлинг Маркет. Английският херцог щеше да бъде недоволен от състоянието на имението.

Бъртранд прокара изцапани с мастило пръсти през тъмночервения си перчем. Той може и да беше лишен от наследство внук, но старият Енгъс го беше оценил. На него беше поверено пресмятането на всяко пени в имението. Отново погледна към цифрите пред себе си. Обзе го страх. Сега, когато възрастният господар беше мъртъв, двамата с болния си от подагра баща можеха лесно да се окажат без подслон. Как би могъл да обясни на новия наследник защо замъкът и пристройките са в такова окаяно състояние? Години наред не беше в състояние да отделя средства за техния ремонт.

Той вдигна глава. В стаята безшумно беше се вмъкнал Фрейзър.

— Господарю, баща ви току-що е разбрал, че господин Пърсивал ще остане в замъка.

— Добре, Фрейзър. Кажи му, че сега ще отида при него. Да не се притеснява за господин Пърси. Той е най-малкият ни проблем сега. Не, не му казвай нищо! Аз сам ще поговоря с баща си.

— О, каквото и да говорите, не е хубаво, че този мъж ще остане тук. — Слугата поклати глава.

— Не се тревожи, Фрейзър — успокои го отново Бъртранд. — Пърсивал не е нищо друго освен досадна муха, която само жужи. Английският херцог, новият ни господар, е този, който ще стегне коланите ни. Очаква ни глад, Фрейзър. Можеш ли да ловиш риба?

— Малко. Обичам морско око, но не умея да го ловя. Прав сте, господарю. Ако е истина това, което говорят за него, загубени сме. Дали наистина прилича на Черния Къмбърланд?

Младият мъж се изсмя мрачно и стана от стола си.

— Сега не сме хиляда седемстотин четиридесет и шеста, Фрейзър. Тогава херцогът още не е бил роден. Едно е сигурно, той е горд мъж. Като всички англичани със сигурност презира шотландците. Най-вероятно ще изпрати някой от своите копои. Той ще ни обвини, че го крадем.

Умните кафяви очи на Фрейзър, кръгли като лицето му, се присвиха.

— Безсилни сме да направим каквото и да било. Най-добре да вървим при баща ви. Той сигурно вече е загубил търпение. Чувам го как тропа с бастуна по пода. Сега ще ви донеса и чая.