Катрин Каултър - Херцогът

Бъртранд напусна стаята с широки крачки. Докато се изкачваше по разнебитените стълби към горния етаж, продължаваше да мисли за проблемите си. Влезе в задушната спалня на баща си направо отчаян.

— Не стой така, Бърти, ела насам! Докато те извика Фрейзър, забравих какво исках. Е, какво ще ми кажеш, момче? Имаме ли повече пари от сутринта?

— Как се чувстваш, татко? Изглеждаш добре. Не, нямаме и пени повече. — Прекоси голия под и се приближи до загърнатия с карирано одеяло Клод. В огнището гореше торф и със сигурност беше по-горещо от ада. Бъртранд избърса потта от челото си. В следващия миг му се искаше да потопи главата си в студена вода. Ако останеше тук още двадесет минути, щеше да получи главоболие. Тогава излизаше на скалите край морето и се оставяше на хладния, морски бриз. Баща му винаги му беше създавал само грижи.

— Не си сляп, Бърти, и сам можеш да видиш. Краката ми не стават вече за нищо. В тази стая е много студено. Искам да кажеш на Фрейзър да донесе още торф!

— Ще говоря с Фрейзър, татко. — Бъртранд седна на стола, вмирисан на мръсни дрехи и стари лули. Зачака търпеливо баща му да стигне до най-важното. Молеше се да привърши, преди да го е налегнало ужасното главоболие.

— Мръдни главата си малко наляво, Бърти. Закриваш ми слънцето. Не че го обичам, но то стопля костите ми. Ако са студени костите на един мъж, те се деформират. Това е по-лошо и от смъртта.

Синът се премести в кожения стол срещу леглото. Отново прокара пръсти по челото си. Нажеженото огнище го караше да се изпотява непрекъснато. Съвсем скоро щеше да получи главоболие. Мразеше тази стая, в която беше горещо като в пещ, но нищо не можеше да направи.

— Знаеш, разбира се, че Пърси се е завърнал — започна баща му. — Проклетият лешояд е долетял да глозга костите на Енгъс.

Бъртранд въздъхна.

— Татко, няма никакво значение какво ще прави Пърси. Ако за него са останали само кости, нашето положение е по-лошо. Повярвай ми, той е най-малкият ни проблем!

— Не се отнасяй с мен като с малоумен — изкрещя Клод. — Известно ли ти е, че Адела има намерение да го направи законен член на семейство Робъртсън?

— Това е смешно, татко. Ще ти бъда благодарен, ако не разпространяваш такива слухове. Кой ти каза тази глупост? Просто забрави за това, което си чул! — Той осъзна, че ръцете му са се вкопчили в стола. Правеше неимоверни усилия да се овладее.

Баща му се приведе напред, а лицето му се сгърчи от болка.

— Краби ми каза! — Старецът със задоволство видя, че синът му пребледня. — Краби е добър човек, да не говорим, че от много години ми е и задължен. Но това е друга история. Досещаш се какво означава това, нали, момче?

Означаваше, че иска да убие старицата. Бъртранд повдигна рамене с привидно безразличие.

— Ами моята уважавана пралеля е станала по-ексцентрична.

— Ха! Тя използва това животно, за да натрие носовете ни!

— То може единствено да се изпикае в краката ни, татко!

— Лейди Адела е луда и с всеки ден побеснява все повече. Тя има дребна душица и е истинска кучка. Досега не си ли разбрал що за човек е?

„Ето защо и ти си такъв“ — помисли Бъртранд.

— Да. Пропусна само, че е стара като смъртта. Казах ли ти, че когато Енгъс усети края си, се опита да ми плати, за да я убия? Отговорих му, че няма достатъчно пари. Той ми заяви, че трябва да го направя безплатно, като знам какъв хищник е. Когато му се изсмях в лицето, помислих, че ще се задуши от злоба. За съжаление не живя толкова, колкото очаквах.

— Защо не си ми казал, по дяволите! Синът е длъжен да казва всичко на баща си! Наистина ли те помоли да убиеш дъртата кучка? Сигурно е така, защото ти никога не лъжеш. За съжаление, разбира се. Това е било отдавна, а действителността сега е друга. Отвори си очите, Бърти! Твоят братовчед ще пипне наследството, ако английският херцог няма наследници. Знаеш какво означава това, нали?

Клод най-сетне постигна садистичното си желание. Спокойният му, уравновесен син най-сетне беше вбесен. Бъртранд процеди през заби:

— Това долно копеле! И без това е измъкнал достатъчно пари от Пендърлей, за да се забавлява в Единбург. Да ги вземат дяволите и двамата с лейди Адела. Защо ли навремето не я удуших? Старият Енгъс беше прав! Светът щеше да е по-добър без нея и долните й машинации.

Баща му се облегна назад доволно усмихнат.

— Хубаво е да видя, че във вените ти тече истинска кръв, Бърти. Понякога съм се чудил дали майка ти не ме е излъгала.

Бъртранд просто го гледаше, разочарован от начина му на разсъждение. Жестокостта беше изкривила устните му.