Катрин Каултър - Херцогът

Възрастната жена срещна погледа му и каза:

— При нас няма изобилие от блюда, ваша светлост. Когато приключим със саздърмата, ще ни сервират сладкиш със сметана и плодове.

— Точно този десерт винаги съм обичал, госпожо — отговори й усмихнат.

— Предполагам не такъв, какъвто го приготвя нашата готвачка — обади се Клод, като изпъшка. Лейди Адела му беше казала, че страда от подагра.

— В края на краищата не е направен в овче шкембе, нали? — Ян се обърна директно към Бранди.

— Така е — отговори тя, като се усмихваше подобно крадец, грабнал тлъстия пай.

След няколко хапки херцогът разбра какво е имал предвид Клод. Черешите бяха гнили, а тестото — клисаво. Доброто възпитание изискваше да изяде огромния къс, който Мораг беше стоварила пред него. Отпи от виното. Погледна към лейди Адела. Чудеше се дали в Шотландия дамите се оттеглят във всекидневната, за да оставят мъжете сами. Такъв беше обичаят в Англия.

— Ще изпием портото във всекидневната — обяви старицата, сякаш прочела мислите му.

Ян стана от мястото си заедно с всички. Когато мина покрай Бранди, тя му прошепна:

— Беше много любезно от ваша страна. Сбъркала съм по ваш адрес. Вие сте възпитан и имате добри обноски, след като преживяхте вечерята с всички нас. Сладкишът беше ужасен, но готвачката се надяваше да ви впечатли!

Той беше очарован.

— Нямаше никакви усилия от моя страна. Бих погълнал още едно парче. — После продължи по-тихо: — Как търпи бедният Краби да го наричат пияница?

Момичето прехапа устни.

— О, ваша светлост, уверявам ви, че това е едно от най-нежните обръщения към него. Надявах се, че поне вашето присъствие ще я спре, но съм сбъркала. — После добави съвсем тихо: — Не трябва да обръщате внимание на Пърси. Той винаги е такъв отвратителен. А сега и ревнува, защото вие сте новият господар на имението.

Всевиждащите очи на лейди Адела го възпряха от повече въпроси.

— Хайде, Бранди, Констанс! Трябва да покажем на херцога, че Шотландия не е толкова изостанала страна. Негова светлост има нужда от забавление. — Обърна се към госта, който в момента не искаше нищо друго, освен легло и дълъг, дълбок сън. — Ще видите, че момичетата не са лишени от достойнствата на истинската лейди. Констанс, тъй като си по-малката, ще се представиш първа!

Констанс представляваше атрактивна гледка, седнала пред пианото. Но студеният и безличен глас, с който пееше френската балада, караше херцогът да се моли тя да е по-кратка. Когато свърши и се поклони скромно, Ян се насили да ръкопляска възторжено.

— Продължаваш да звучиш като прогнила дървена тръба, момиче — заяви лейди Адела. — След всички напътствия, които съм ти давала, продължаваш да пееш ужасно. Дори сама изпълних няколко песни, за да ти покажа как се прави. Е, поне беше красива гледка пред пианото, докато мъчеше ушите на негова светлост.

Без да се колебае, херцогът излъга:

— Твоето изпълнение ми достави удоволствие, Констанс. Ще ми бъде приятно да те чуя пак.

Тя му отправи предизвикателен поглед, съблазнителна усмивка. После потърси с очи Пърси, за да открие и у него възхищение. За неин ужас той настойчиво гледаше Бранди.

— Херцогът е много любезен, дете. Сега ти е време да си лягаш. Кажи „лека нощ“ и сестра ти да заема твоето място.

Констанс видя, че няма измъкване. С цялата грация, на която беше способна, се отправи към вратата.

— Бабо — обади се Бранди, — става късно. Може би херцогът е уморен и не иска да слуша…

Лейди Адела изсумтя и посочи с костелив пръст към пианото.

— С удоволствие ще чуя твоето изпълнение — каза й Ян. Искаше му се поне за миг да бъде в дома си в Лондон и да прави каквото му се иска.

— Аз ще обръщам страниците ти, Бранди — предложи Пърси и се приближи до нея.

Тя бързо направи своя избор.

— Не се безпокой, Пърси. Нямам никакви страници за обръщане.

— Тогава ще стоя до пианото. Може да пееш на мен!

Бранди седя скована с ръце на скута, докато той накрая се усмихна накриво. Отдалечи се и седна до лейди Адела.

Ян наблюдаваше тази сцена с раздразнение. Дочу старицата да съска приглушено:

— Казах ти да я оставиш на мира, Пърси. Тя не може да разбере намеците ти.

„Така си мислиш само“ — ядоса се още херцогът. Не чу отговора на Пърси, защото Бранди докосна клавишите. Разнесе се плътният й, нежен глас: