Катрин Каултър - Дивият барон

— Роухън?

— Хмм?

— Едва сега си дадох сметка.

— За какво?

Движенията му вече бяха станали ритмични, бавни, дълбоки и отмерени.

— Че те обичам.

— Че „какво“?

— Знам, че се познаваме само малко повече от месец. Мислиш ли, че е възможно да те обикна толкова бързо или това е просто страст, която ме заблуждава?

Тя го обичаше? За Бога, сега вече можеше да понесе цялата земя на раменете си, като Атлас. Обичаше ли го? Намали темпото и поклати глава, вперил поглед в лицето й. Очите й бяха затворени. Не, това бе сладострастие, чисто прелестно сладострастие. Подобна самоизмама не бе чак толкова лошо нещо. Но все пак ако не беше само страст, а нещо повече… Да бъде обичан от Сузана, това бе нещо друго… усети нов прилив на енергия.

— Ела отново при мен, Сузана — промълви той, без да се отделя от устата й, като погълна възклицанието й от изненада и удоволствие, когато провря ръка между телата им.

Този път разбра, че това бе краят за него. Само след миг вече нямаше да принадлежи на тази земя. Щеше да се превърне в духовно същество. Щеше да се носи над нея в мрака и да й се възхищава като истински призрак.

Ако цената за това щастие бе да се превърне в призрак, той бе готов да я плати. Това означаваше да отдаде всичко от себе си на своята съпруга.

Беше толкова потен, че очакваше всеки момент да се хлъзне от нея. Тя бе не по-малко потна.

— Сузана?

Никакъв отговор, само леко помръдване на два пръста на лявата й ръка, поставена върху рамото му.

— Нима не си готова да ми изрецитираш някоя пиеса на Шекспир? Беше много добра в това отношение след първия път тази вечер. Говореше красноречиво, с нерв. Какво има?

Отново никакъв отговор, само леко ощипване с двата пръста на лявата й ръка, все така поставена върху рамото му.

— Сладострастието е нещо прекрасно — продължи да обяснява баронът, — наистина прекрасно. Наистина ли мислиш, че е възможно да ме обичаш, че не се заблуждаваш заради изключителното ми майсторство като любовник? Помня като ми каза, че имам красиви очи. Сериозно ли говореше?

Сърцето му със сигурност щеше да се пръсне, ако продължаваше да използва енергията си за образуване и изричане на думи. Дали го обичаше наистина?

Младата жена се надигна на лакът, все така със затворени очи, и го ухапа по рамото.

Маунтвейл сведе глава и я целуна по носа.

— Ще помисля по това, Сузана. Мъж с моята репутация естествено е свикнал да чува дамите да му казват поне на всеки час през половината дни в годината, че го обичат, че го обожават, даже, че го боготворят. Какво ще кажеш?

За свое собствено учудване, младата жена го бутна от себе си, така че той се търкулна на една страна.

— Какъв песоглавец си — рече тя и се притисна в него, като хапеше лекичко и го целуваше по врата, раменете, гърдите. След това се отдръпна, за да го погледне. — Омъжена съм за песоглавец с репутация. Съжалявам, Роухън, но съм мислила много върху това. Реших, че трябва да се отървеш от всички останали жени. Не искам да разочаровам Шарлот, но не мисля, че ще ти позволя да ги задържиш. Ще бъдеш с мен всяка нощ, в противен случай не ти се пише нищо добро. Мога да бъда зла, когато се наложи. Много зла.

— Добре.

— Добре „какво“?

— Никакви други жени повече. — Баронът се прозя, погали едната й гърда, после се почеса по корема. — Как бих могъл да отида при друга жена? Та ти ме изстиска като лимон. Едвам дишам. Физическата ми същност е на края на силите си. Сърцето ми може да спре всеки момент.

— Добре — отвърна Сузана и го целуна по гърлото. — Божичко, мокра съм от теб.

Роухън потрепера, като се сети, че семето му сега се намираше в нейното тяло.

— Не забравяй, че ти участва активно в това незабравимо преживяване. Не цялата мокрота е от мен.

Отпусна се по гръб, като я повлече със себе си. Тя се сгуши в него, поставила длан върху корема му и глава — на рамото му. Обичаше неговия мирис. Съзнаваше, естествено, че той не й се бе обяснил в любов. Но бе изминал само един месец. Той трябваше да скъса с куп лоши стари навици, преди да си даде сметка колко хубаво би било да я има за съпруга, да има само една жена — по-точно нея самата — която ще бъде с него до края на живота му.

Не, не можеше да се очаква от човек с неговата репутация да забрави толкова бързо невероятното разнообразие от прекрасни жени, готови да изпълнят всяко негово желание във всеки миг. Просто искаше отсега нататък да бъде единствената жена за него.

Маунтвейл я целуна по челото, по ухото и измърмори нещо за това, колко красива била и колко задоволен го карала да се чувства. Сузана заспа с усмивка на лицето, изпълнена с надежди. Сънува някакъв шотландски крал с шотландска национална поличка и изрисувано със синя боя лице. Той крещеше на някакви войници, не на своите войници, които бяха внушителен брой, а на някакво друго, огромно множество въоръжени мъже, които стояха на значително разстояние пред него. Огромният широк меч се поклащаше ритмично над главата му. Кралят бе изключително силен. В този момент той внезапно се обърна към нея. По лицето му нямаше вече синя боя. Пред нея вече не стоеше шотландски крал, не стоеше Макбет. Това бе Тиболт.