Луис Карол: Алиса в страната на чудесата

— Благодаря ви, много е забавно да се гледа тоя танц — каза Алиса зарадвана, че най-после се е свършил. — Много ми хареса чудната песен за белицата!

— О, колкото за белицата… — рече Лигавата Костенурка — те… виждала си, разбира се?

— Да — отговори Алиса, — виждала съм, у дома често вечер…

Но тя се сепна навреме и не доизказа думата.

— Щом си ги виждала вечер, може да не знаеш точно какви са? — рече Лигавата Костенурка.

— Мисля, че зная — отговори Алиса замислена. — Месото на тия риби е бяло, отгоре са опържени и опашките им са свити.

— Колкото за опърженото — рече Лигавата Костенурка, — грешиш; опърженото би се измило от водата. Но за опашките им — вярно е, свити са. И причината… (тук Лигавата Костенурка се прозина и затвори очи) — я й разправи за причината и… тъй нататък… — рече тя на Грифона.

— Причината е — рече Грифона, — че искаха да идат с раците на танц. И тъй: хвърлили ги в морето. И тъй: нагълтали се със солена вода. И тъй: сега си свиват опашката. Туй е всичко.

— Благодаря ви — каза Алиса, — много любопитно наистина! Никога не съм знаела толкоз много за белицата.

— Ами за треската какво знаеш? — запита я Грифона.

— Веднъж бях яла много бели черници… — започна Алиса.

— Искаш да кажеш белини — забеляза Грифона.

— Черници! — повтори Алиса.

— Все едно — съгласи се Грифона. — В морето черниците се наричат белици.

— Ядох черници и се разболях — продължи Алиса, — имах бодежи в стомаха и треска…

— Не е вярно, че треската боде! — пресече я Грифона.

— О, че треските бодат — бодат! — отвърна Алиса. — Но аз не искам туй да кажа… аз имах… огница… — се помъчи да му обясни тя.

— О, да! — рече Грифона. — Вярно е, че треските палят огъня.

— Туй си е вярно — повтори Алиса в недоумение, — но в морето… как могат риби…

— Разбира се, че могат! — отсече Грифона доста нетърпеливо. — И най-малката рибка знае това.

— Да бях на мястото на белицата — каза Алиса, която все още мислеше за песента, — щях да кажа на морския кон: „Моля, не ходи подире ни! Не те искаме с нас!“

— Но те са го искали! — рече Лигавата Костенурка, като се сепна.

— Вярно ли? — почуди се Алиса.

— То се знае — отговори Лигавата Костенурка. — Никоя умна речна риба не излиза пешком на разходка по морето.

— Затова, разбра ли?! — добави Грифона натъртено. — А сега да чуем нещо за твоите приключения.

— Мога да ви разправя приключението си, само че ще трябва да почна от тая сутрин — каза Алиса скромно. — Безсмислено е да започна от вчера, защото вчера не бях същата.

— Обясни това — рече Лигавата Костенурка.

— Не, не! Първо приключенията — рече Грифона нетърпеливо. — Обясненията траят винаги страшно дълго!

И тъй, Алиса почна да им разправя за своите приключения от оня миг, когато бе видяла Белия Заек за първи път.

Отначало тя се смути: животните, се доближиха: едното от лявата, другото от дясната й страна и тъй широко отвориха очи и раззинаха уста! Но като продължи, тя малко по малко доби смелост.

Слушателите й запазиха пълно мълчание, докато разправи как бе повторила пред Гъсеницата татко Уилям и как всички думи се бяха изменили. При това Лигавата Костенурка пое дълбоко дъх и рече:

— Много чудно!

— По-чудно не може да бъде! — рече Грифона.

— „Всичките думи бяха се изменили“ — повтори Лигавата Костенурка умислено. — Бих искала да я чуя. Кажи й да почне.

Тя погледна Грифона: сякаш мислеше, че той има някаква власт над Алиса.