Луис Карол - Алиса в страната на чудесата

„Колко много обича да дири поука във всичко!“ — си помисли Алиса.

— Ти се чудиш, нали, защо не съм те прегърнала? — попита Херцогинята след малко. — Причината е, че се съмнявам в благодушието на твоето фламинго. Да направя ли опит?

— Може да ви ухапе! — предупреди я Алиса.

— Имаш право — каза Херцогинята, — фламингото щипе като горчица. И поуката от това е: „Птици с една перушина — сбират се в съща дружина“.

— Само че горчицата не е птица — забеляза Алиса.

— Имаш право, както винаги — отвърна Херцогинята. — И колко ясно само знаеш да се изразяваш!

— Минерал е, мисля… — рече Алиса.

— Разбира се, минерал! — каза Херцогинята, която изглежда бе готова да се съгласи с всичко, което Алиса каже. — Наблизо се издига висока планина и в нея има богата мина за горчица. И поуката от това е: „Богатство колко планина — се трупа, знай, с горчивина“.

— О! Зная — възкликна Алиса, която не обърна внимание на онова, което Херцогинята й каза. — Горчицата е растение. Не изглежда така, но е растение.

— Напълно съм съгласна с тебе — каза Херцогинята. — И поуката от това е: „Каквато си — бъди такава — за друга не се представяй!“… Или по-просто казано: „Не си представяй никога, че не си друго освен това, което би могло да се види на други, че това, което си била или би могла да бъдеш, не е било друго освен това, което си била или би могло да им се види друго“.

— Мисля, че щях да го разбера по-добре — каза Алиса много учтиво, — ако можех да го видя написано на книга. Но тъй както го казвате, не мога да следя всичко.

— Туй не е нищо в сравнение с това, което бих могла да кажа, ако само пожелаех — отговори поласкана Херцогинята.

— Моля, не си правете труд да го казвате по-дълго — каза Алиса.

— О, туй съвсем не е труд! — отвърна Херцогинята. — Аз ти подарявам всичко, което съм казала досега.

„Хубав подарък! — си помисли Алиса. — Добре че и на рожден ден не дават такива подаръци.“

Но тя не посмя да го каже гласно.

— Пак ли се замисли? — попита Херцогинята, като отново я бодна с острата си брадичка.

— Аз имам право да мисля — отговори сухо Алиса, която бе започнала да се ядосва.

— Рече го толкоз право — каза Херцогинята, — колкото и прасетата… да летят. И поу…

Ала тук за голяма почуда на Алиса гласът на Херцогинята замря, и то на най-обичната й дума „поука“ и ръката, която бе хванала нейната, започна да трепери. Алиса вдигна очи. Пред тях стоеше Царицата със скръстени ръце, намръщена като гръм.

— Хубаво време… ваше величество… — започна боязливо и тихо Херцогинята.

— Слушай! Предупреждавам те за последен път — извика Царицата и тропна с крак: — или ти трябва да се махнеш, или твоята глава ще бъде отсечена, и то още сега! Избирай!

Херцогинята избра и изчезна начаса.

— Да продължим играта — каза Царицата на Алиса.

Алиса се боеше да каже нещо и бавно я последва към игрището.

Другите гости бяха използвали отсъствието на Царицата и си почиваха на сянка. Но щом я видяха, за миг почнаха пак да играят. А Царицата само каза, че една секунда закъснение би им струвала живота.

През цялото време на играта тя не спря нито за минута да се кара с другите играчи и да вика: „Отсечете му главата!“ или „Отсечете й главата!“ Войниците откарваха в затвора тия, които тя наказваше. Разбира се, войниците, които правеха това, преставаха да служат за обръчи. Тъй че след около половин час нямаше никакви обръчи на игрището и всички играчи — с изключение на Царя, Царицата и Алиса — бяха в затвора, осъдени на смърт.

Тогава Царицата, цяла запъхтяна, спря и запита Алиса:

— Видя ли вече Лигавата Костенурка?

— Не — отговори Алиса. — Но защо се нарича лигава?

— Защото, ако направят супа от нея, ще стане лигава — каза Царицата.

— Кой, Костенурката ли? — запита Алиса.

— Не! Супата — отговори Царицата.

— Защо ще стане лигава? — осмели се да попита Алиса.

— Защото цял ден се лигави — каза Царицата.

— Супата ли? — учуди се Алиса.

— Не! Костенурката — отвърна нетърпеливо Царицата.

— Никога не съм я виждала, нито пък съм чувала за нея — каза Алиса.

— Ела тогаз! — каза Царицата. — Тя ще ти разправи историята си.

Като тръгнаха, Алиса чу как Царя тихо каза: „Всички сте помилвани“.

„А! Това е хубаво“ — си каза Алиса, на която бе станало мъчно, че Царицата е осъдила толкова души на смърт.

Те скоро срещнаха един Грифон, който спеше на слънце. (Ако не знаете какво е Грифон, погледнете картината!)