Луис Карол: Алиса в страната на чудесата

— О, да, да! — побърза тя да го увери. И тъй като не искаше вече да се приказва за това, обърна се към Лигавата Костенурка и запита:

— Какво друго имахте?

— Ами… имахме лудория — отговори Лигавата Костенурка, като изброи предметите на ципите на едната си лапа. — Стара и нова лудория и мореография. Сетне… краснопискане и бесуване. Учителката ни по бесуване беше една голяма змия, идеше един път в седмицата. Тя ни преподаваше въртеж на кръгове.

— Какво е това? — попита Алиса.

— Ами… сама не мога да ти го покажа — рече Лигавата Костенурка. — Остарях, кокалите ми са се втвърдили вече. А пък Грифона не го е учил никога.

— Нямах време — рече Грифона. — Но затова пък имах часове при учителя по класически предмети и естествознание. Той беше голям плъх. Постоянно се ровеше и четеше в една книга, на която заглавието беше: „ОБИР И ЛИВАДА“.

— Какво имахте при него? — запита Алиса любопитно, защото това й припомни смътно мъчното заглавие на една книга, в която по-големият й брат четеше за някакви древни битки.

— Класове, естествено! — нетърпеливо отвърна Грифона, когото простите въпроси на Алиса дразнеха.

— О, да! — потвърди Костенурката, като изхълца и закри с лапи очите си.

— О, да!… О, да! — поде с дълбока въздишка Грифона; и той закри очите си с нокти, унесен в спомени…

Алиса побърза да заговори за друго.

— Ами колко часа на ден имахте? — попита тя.

— Дванайсет — отговори Лигавата Костенурка.

— Защо толкоз много? — запита Алиса.

— Защото денят има дванайсет часа — отговори Лигавата Костенурка. — Но те намаляваха всеки ден.

— Как така! — зачуди се Алиса.

— Защото денят намалява — обясни й Лигавата Костенурка. — А ти знаеш ли защо намалява?

— Не — призна Алиса плахо.

— Защото времето си отзима всеки ден по малко — обясни й Лигавата Костенурка. — И затова времето, през което има училище, се нарича зима.

Всичко това бе ново за Алиса и тя се поразмисли, преди да зададе въпроса:

— А защо, когато няма училище, времето се нарича лято?

— Стига сте говорили за училище и уроци! — прекъсна ги настойчиво Грифона. — Разкажи й нещо за игрите!

Лигавата Костенурка въздъхна дълбоко и избърса с лапа очите си. Тя погледна Алиса и се опита да проговори, но хълцане задави гласа й.

— Също като че ли има кокал в гърлото си — рече Грифона и започна да я друса и тупа по гърба.

Най-сетне Лигавата Костенурка се съвзе. Сълзи заливаха страните й, като продължи:

— Може да не си живяла много под морето („Не съм“ — каза Алиса) и никога да не си се запознавала с рак (Алиса поиска да каже: „Веднъж вкусих…“, но бърже се възпря и рече: „Не, никога!“) — тъй че не можеш си представи дори колко хубав и весел е танцът на морските раци!

— Вярно — каза Алиса. — Какъв е тоя танц?

— Ами… ето какъв — рече Грифона: — нареждаш се първо в една редица… на морския бряг…

— Две редици! — извика Лигавата Костенурка. — Тюлени, костенурки и тъй нататък… Сетне, след като изчистиш медузите от пътя си…

— Туй обикновено трае доста време — забеляза Грифона.

— …правиш крачка напред…

— Всеки си има по един рак за другар! — извика Грифона.

— Разбира се — рече Лигавата Костенурка, — правиш две крачки напред, хващате се един за друг…

— …сменяваш рака си и се връщаш обратно по същия път — продължи Грифона.

— Сетне знаеш — продължи Лигавата Костенурка, — хвърляш…

— Раците! — изкрещя Грифона, като скочи във въздуха.

— …колкото може по-надалече в морето…

— Плуваш подир тях! — изрева Грифона.

— Премяташ се веднъж в морето! — извика Лигавата Костенурка, като подскачаше лудо наоколо.

— Пак сменяваш рака си! — изпищя Грифона.

— И се връщаш на брега. Туй е първата стъпка — рече Лигавата Костенурка, като понижи внезапно глас.

И тя, както и Грифона, след като бяха скачали като луди наоколо, пак седнаха, натъжени и тихи, и се вгледаха в Алиса.

— Трябва да е много хубав танц — каза несмело Алиса.

— Искаш ли да го видиш? — рече Лигавата Костенурка.

— Много искам! — отговори Алиса.

— Ела да опитаме първата стъпка! — рече Лигавата Костенурка на Грифона. — Може, знаеш, и без раците. Кой ще пее?

— О, ти пей! — рече Грифона. — Аз съм забравил думите.

И тъй, те важно започнаха да танцуват около Алиса, настъпваха я сегиз-тогиз, когато минаваха много наблизо, и махаха с нокти и лапи, за да спазват такта. В това време Лигавата Костенурка пееше много бавно и тъжно: