Луис Карол - Алиса в страната на чудесата

— Стани, ленивецо — каза Царицата, — и заведи тая млада госпожица да види Лигавата Костенурка и да чуе историята й. Аз трябва да се върна и да се погрижа за някои присъди, които произнесох преди малко.

Тя се отдалечи и остави Алиса само с Грифона.

Животното никак не се хареса на Алиса, но тя си помисли, че няма да е по-опасно да остане при него, отколкото да тръгне след тая жестока Царица; тъй че тя почака.

Грифона се надигна и потърка очите си. Сетне проследи с поглед Царицата, докато изчезне. И се изкиска.

„Колко смешно!“ — рече той, току-речи, само на себе си.

— Какво е смешно? — попита Алиса.

— Ами че… тя — отговори Грифона. — Всичко това е само въображение. Присъдите, знаеш, никога не се изпълняват. Ела!

„Тук всички казват — ела! — си помисли Алиса, като тръгна бавно след него. — Никога в живота не са ми заповядвали толкова, колкото сега! Никога!“

Те повървяха и съзряха в далечината Лигавата Костенурка, седнала тъжна и самотна на края на една скала. Като наближиха, Алиса я чу да въздиша — сякаш сърцето й ще се разкъса. Тя я съжали от все сърце.

— Защо скърби? — попита Алиса. И Грифона отговори горе-долу със същите думи, като преди:

— Всичко това е само въображение. Тя, знаеш, няма защо да скърби. Ела!

Те се приближиха до Лигавата Костенурка, която ги погледна с големи очи, изпълнени със сълзи, ала не продума нищо.

— Тая млада госпожица тука — рече Грифона — желае да чуе твоята история.

— О! Да, Ще й я разкажа — рече Лигавата Костенурка с дълбок и кух глас. — Седнете и не казвайте нито дума, докато не свърша.

Те седнаха. Няколко минути никой не проговори. Алиса си помисли:

„Не виждам как ще може да свърши, ако не започне“.

Но тя почака търпеливо.

— Едно време… — почна най-после с дълбока въздишка Лигавата Костенурка.

След тия думи последва дълго мълчание, прекъсвано само от случайните възклицания на Грифона: „Хжкррр!“ — и от непрестанното силно хълцане на Лигавата Костенурка.

На Алиса й се искаше да стане и да каже: „Благодаря ви за вашата увлекателна история!“, но тя помисли, че не може да няма още за разправяне, и продължи да седи мирно на мястото си, без да каже нещо.

— …когато бяхме малки — добави Лигавата Костенурка малко по-спокойно, макар че си похълцваше от време на време, — ходехме на училище в морето. Учителка ни беше една стара Костенурка… наричахме я Ученурка…

— Защо я наричахте Ученурка? — попита Алиса.

— Защото ни учеше! — отговори Лигавата Костенурка раздразнена. — Ти наистина си много тъпа!

— Не те ли е срам да задаваш такива прости въпроси? — рече Грифона.

И те млъкнаха и вторачиха очи в Алиса, която бе готова да потъне в земята.

Най-сетне Грифона каза на Лигавата Костенурка:

— Карай, стара приятелко! Да не я протакаш цял ден!

И Лигавата Костенурка продължи с тия думи:

— Да, ходехме на училище в морето, макар може би да не вярваш…

— Не съм казала, че не вярвам! — прекъсна я Алиса.

— Казала си! — рече Лигавата Костенурка.

— Дръж си езика! — добави Грифона, преди Алиса да успее да каже нещо.

Лигавата Костенурка продължи:

— Ние получавахме отлично образование… наистина имахме училище всеки ден!

— И аз имам училище всеки ден — каза Алиса. — Няма защо да се гордеете с това!

— Имаш ли извънредни предмети? — запита Лигавата Костенурка малко обезпокоена.

— Да! — отговори Алиса. — Учим френски и пиано.

— А пране? — запита Лигавата Костенурка.

— Разбира се, че не! — възмути се Алиса.

— А! Тогаз вашето училище не е много добро — рече с голямо облекчение Лигавата Костенурка. — Нашето беше пансион и се плащаше отделно не само за френски и пиано, но и за пране. На сметката винаги имаше напечатано: „Извънредни: Френски Пиано Пране“.

— Навярно не ви е трябвало много — каза Алиса, — щом сте живели на дъното на морето…

— Нямах възможност да плащам за извънредни часове — издума с въздишка Лигавата Костенурка. — Записах само задължителните.

— Какви предмети имахте? — попита Алиса.

— Чешене и пискане, разбира се. Те бяха най-важните — отговори Лигавата Костенурка. — И сетне… различните подразделения на арисметиката — съдиране, изяждане…

— Избаждане! — поправи я Грифона.

— Съвсем не разбирам… как… — каза Алиса учудена.

— Не разбираш! — възкликна Грифона, като вдигна в почуда нокти.

Алиса проследи с поглед движението му и като видя над главата си дългите му, зловещо извити нокти, разбра.