Джон Каре - Шпионинът, който дойде от студа

Той се обърна и заставайки лице в лице с Мундт, изкрещя:

— Ето го вашия диверсант и терорист! Ето го човека, който продаде правата на хората!

Приключвам. Искам да кажа само още едно нещо. Мундт си създаде име на лоялен и безкомпромисен защитник на народа и накара завинаги да замлъкнат онези езици, които можеха да издадат тайната му. Така той убиваше в името на народа, за да прикрие фашисткото си предателство, и градеше кариера в нашата Служба. Невъзможно е да си представим по-ужасно престъпление от това. Затова накрая, след като правел всичко възможно да защити Карл Римек от подозренията, които постепенно започват да го обграждат, той издава заповед да го застрелят при първа възможност. Ето защо организира убийството на неговата любовница. И когато дойде време да дадете своята присъда на Президиума, не се колебайте да разкриете цялата жестокост на неговото престъпление. За Ханс-Дитер Мундт смъртта би била милостиво наказание.

Президентката се обърна към дребния мъж в черен костюм, който седеше точно срещу Фидлер.

— Другарю Карден, вие представлявате другаря Мундт. Искате ли да разпитате свидетеля Лиймас?

— Да, да, след малко — отвърна той, изправи се и усърдно намести дръжките на очилата със златна рамка зад ушите си. Имаше благ, малко недодялан вид. Косата му беше бяла.

— Становището на другаря Мунд е — започна той, мекият му глас имаше доста приятен тембър, — че Лиймас лъже, че другарят Фидлер преднамерено или поради нещастно стечение на обстоятелствата е бил въвлечен в заговор за подривна дейност срещу Отдела, за да компрометира по този начин органите за сигурност на нашата социалистическа държава. Не оспорвам факта, че Карл Римек е бил британски агент — за това има доказателства. Но оспорвам твърдението, че Мундт му е бил сътрудник или пък, че е приемал пари, за да предаде Партията. Нашето мнение е, че за това обвинение няма обективни доказателства, че другарят Фидлер е главозамаян от мечтите си за власт и е толкова заслепен, че е загубил здравия си разум. Уверени сме, че Лиймас е започнал да играе роля още от момента, в който се е завърнал от Берлин в Лондон, че е симулирал бърз морален упадък и накрая пълна деградация, алкохолизъм и затъване в дългове, че се е нахвърлил върху търговеца на обществено място и престорено е демонстрирал антиамерикански настроения — всичко това само за да привлече вниманието на Отдела. Твърдим, че английското разузнаване съвсем преднамерено е оплело около другаря Мундт мрежа от веществени доказателства — изплащането на суми в чужди банки, така че изтеглянето им да съвпадне с посещението на Мундт в тази или онази страна. Случайно подметнатите от Питър Гилъм сведения, тайната среща между Кънтроул и Римек, на която се е състоял разговор в отсъствието на Лиймас: всичко това е образувало верига от лъжливи показания и другарят Фидлер, на чиито амбиции англичаните съвсем правилно са заложили, ги е приел. По такъв начин той е станал съучастник на чудовищен заговор да се провали — всъщност да се ликвидира, тъй като сега е застрашен животът на Мундт, един от най-преданите защитници на републиката. Нима не е съвсем в стила на англичаните — подстрекателство, подривна дейност и търговия с хора — да замислят тази отчаяна операция? Какво друго им остава, след като издигнахме стената в Берлин и вече контролираме притока на западни шпиони? Жертва сме на техния заговор. В най-добрия случай другарят Фидлер е отговорен за това, че е допуснал много сериозна грешка, а в най-лошия — че е бил съучастник на империалистическите шпиони в опита им да подкопаят сигурността на работническата ни държава и да пролеят невинна кръв.

Ние също имаме свидетел — той кимна любезно на съда. — Да, и ние имаме свидетел. Защото, смятате ли наистина, че през цялото това време другарят Мундт не е бил наясно с трескавото заговорничене на Фидлер? Наистина ли вярвате в това? Той е усетил още преди месеци, че мозъкът на Фидлер боледува. Другарят Мундт лично даде разрешение да направим връзка с Лиймас в Англия — смятате ли, че би поел този луд риск, ако сам той е бил замесен? И когато докладите от първите разпити на Лиймас стигнаха до Президиума, какво предполагате — че той ги е изхвърлил, без да ги прочете? А след това, когато Лиймас дойде в нашата страна и Фидлер сам се хвана да го разпитва и докладите спряха да пристигат, вярвате ли, че другарят Мундт е бил толкова тъп, че да не се досети какво мъти Фидлер? Когато получихме първите сведения на Питърс от Хага, Мундт трябваше само да погледне датите на посещенията на Лиймас в Копенхаген и Хелзинки, за да разбере, че цялата работа е нагласена — заговор, който е насочен лично срещу него и цели да го дискредитира. Датите действително съвпадаха с пътуванията на Мундт до Дания и Финландия — Лондон ги беше избрал точно по тази причина. И Мундт като Фидлер беше запознат с тези „по-ранни признаци“ — не забравяйте това. Той също търсеше шпионина в отдела…