Джон Каре - Шпионинът, който дойде от студа

Той не гледаше Аш, а масата пред себе си, възбудените устни се движеха бързо. Аш отвърна на вълнението му, наклони се напред през масата и заговори категорично, едва ли не триумфално.

— Но, Алек, трябват ти връзки, не разбираш ли? Знам какво е, аз самият съм бил на опашката за помощи. В такива моменти човек има нужда от хора. Не зная какво си правил в Берлин, не искам да зная, но службата ти не е била такава, че да срещаш влиятелни хора, нали? Ако преди пет години не се бях запознал със Сам в Познан, още щях да се редя за безплатна храна. Слушай, Алек, остани да живееш при мен седмица-две. Ще поканим Сам, може би и неколцина от старите приятели от Берлин, момчетата от пресата, ако са в града.

— Но аз не мога да пиша — рече Лиймас. — Не бих могъл да напиша и една скапана статия.

Аш сложи длан върху ръката на Лиймас.

— Хайде, не се притеснявай — успокои го той. — Да обмисляме нещата едно по едно. Къде са ти парцалите?

— Какво?

— Нещата ти: дрехи, багаж и разните там?

— Нямам такива. Продадох всичко, което имах — освен пакета.

— Какъв пакет?

— Кафявият книжен пакет, който ти прибра в парка. Този, дето се опитвах да изхвърля.

Аш имаше апартамент на Долфин Скуеър. Беше точно такъв, какъвто си го представяше Лиймас — малък и анонимен, с няколко набързо събрани сувенира от Германия, бирени халби, селска лула и две-три долнокачествени фигурки от нимфенбургски порцелан.

— Събота и неделя прекарвам при майка ми в Челтънхъм — рече той. — Използвам това жилище само през седмицата. Удобно е — добави умолително.

Разтегнаха походното легло в миниатюрната дневна. Беше към четири и половина.

— Откога живееш тук?

— О, почти от година.

— Имаш ли затруднения?

— Нали ги знаеш тия апартаменти, винаги имаш шанс за тях. Записваш се и някой ден ти звънват и ти казват, че ти е дошъл редът.

Аш направи чай и те го изпиха; Лиймас беше мрачен, като човек, който не е свикнал на удобства. Дори Аш малко попритихна. След като свършиха чая, той каза:

— Ще изляза да купя туй-онуй преди да затворят магазините, а после ще решим какво да предприемем. Може да звънна на Сам довечера — смятам, че колкото по-бързо ви запозная, толкова по-добре. Защо не подремнеш — изглеждаш доста уморен.

Лиймас кимна.

— Страшно мило от твоя страна — и направи непохватен жест с ръка, — всичко това.

Аш го потупа по рамото, взе войнишката си мушама и излезе.

Щом прецени, че Аш е на безопасно разстояние и е напуснал сградата, Лиймас слезе долу в централното фоайе, където имаше две телефонни кабини, като остави входната врата открехната.

Набра номер в Майда Вейл и попита за секретарката на мистър Томас. Веднага млад женски глас изпя:

— Говори секретарката на мистър Томас.

— Обаждам се от името на мистър Сам Кийвър — рече Лиймас. — Той прие поканата и се надява да се види лично с мистър Томас тази вечер.

— Ще предам това на мистър Томас. Той знае ли как да се свърже с вас?

— Долфин Скуеър — отвърна Лиймас и даде адреса. — Довиждане.

След като зададе няколко въпроса на рецепцията, той се върна в апартамента на Аш, седна на походното легло и се загледа в сключените си ръце. След малко се излегна. Реши да последва съвета на Аш и да си почине. Щом затвори очи, си спомни как Лиз лежеше до него в квартирата на Бейзуотър и смътно се зачуди какво е станало с нея.

Събуди го Аш, придружен от някакъв дребен, възпълничък мъж с дълга, сивееща коса, сресана назад, и с двуреден костюм. Говореше с лек средноевропейски акцент. Германец може би, трудно бе да се каже. Представи се като Кийвър — Сам Кийвър.

Изпиха по един джин с тоник. Говореше предимно Аш. Точно както едно време в Берлин, твърдеше той — момчетата, събрани заедно и цялата нощ пред тях. Кийвър каза, че не иска да закъснява, на другия ден го чакала работа. Решиха да хапнат в някакъв китайски ресторант, за който се сети Аш — бил точно срещу полицейското управление в Лаймхаус и клиентите си носели сами виното. Невероятно, но Аш имаше в кухнята си бургундско вино. Взеха го със себе си в таксито.

Вечерята беше много вкусна и те изпиха и двете бутилки. На втората Кийвър се поотпусна. Тъкмо се върнал от обиколка из Западна Германия и Франция. Във Франция всичко било с главата надолу, Де Гол си отивал и един Господ знае какво щяло да стане по-нататък. Смяташе, че със завръщането на сто хиляди деморализирани войници от Алжир, фашизмът им е в кърпа вързан.

— А Германия? — попита Аш, за да го насочи.