Джон Каре - Вечният градинар

Предложи да му помогне при носенето, но Джъстин отказа и повлече товара си сам. Удроу се качи в колата, Джъстин го последва, като през цялото време не изпускаше чантата от ръката си. През ламарината до тях достигаха предизвикателните крясъци на журналистите:

— Блум дали я чукаше, а, мистър Куейл?

— Хей, Джъстин, моят издател плаща големи мангизи!

Откъм къщата през звъна на телефона се чу плач на дете. Удроу се сети, че сигурно е Мустафа.

Отразяването на убийството в пресата, поне през първите няколко дни, не прие чак такава отвратителна форма, както се бяха страхували Удроу и неговият началник, върховният комисар. Жалки нищожества, отбеляза предпазливо Колъридж, които владеят до съвършенство умението да правят от нищо нещо, но понякога не по-малко убедително правят от нещото нищо. Точно така и стана. „Съпруга на британски дипломат убита от разбойници“ гласяха първите заглавия; този здравословен подход към темата, в усложнен вариант за големите вестници и в опростен за таблоидите, се прие твърде добре от взискателната читателска аудитория. Споменаваше се нарастващата заплаха за хуманитарните работници по целия свят; някои издания излязоха с язвителни редакционни статии за неспособността на Обединените нации да защитят собствените си служители и за все по-високата цена на набирането на доброволци за хуманитарни мисии. Изразено бе благочестиво възмущение от ширещото се беззаконие в племенните общности, където човешкият живот не струва нищо; осъдени като абсолютно неприемливи в днешния цивилизован свят бяха езическите ритуални убийства, черната магия, ужасяващата търговия с човешки кожи. Доста се писа за скитащите банди нелегални емигранти от Судан, Сомалия и Етиопия. И нито дума за неопровержимия факт, че Теса и Блум са прекарали нощта преди убийството в едно и също бунгало, пред погледите на целия хотелски персонал. Блум бе наречен — правилно — „белгийски хуманитарен работник“, неправилно — „медицински консултант към Обединените нации“, и напълно погрешно — „специалист по тропически болести“; подхвърляха се съмнения, че вероятно е отвлечен от бандитите заради откуп или за да бъде убит.

Връзката между опитния доктор Арнолд Блум и неговото красиво младо протеже бе представена като служебен ангажимент, като обща преданост на хуманитарната кауза. Ни повече, ни по-малко. Ноуа се появи в репортажите само веднъж. Пролятата кръв на чернокож, както прекрасно знае всеки стажант на Флийт Стрийт, сама по себе си не е новина, но едно обезглавяване все пак е нещо, което си струва да се спомене. Светлината на прожекторите падна изцяло върху Теса — момичето от висшата класа с оксфордска диплома по право; принцеса Даяна на африканските бедняци; майка Тереза на гетата в Найроби; хуманитарният ангел на Форин Офис, посветена изцяло на своята благородна мисия. Редакционната статия в „Гардиън“ придаваше особено, едва ли не символично значение на обстоятелството, че „жената дипломат на новото хилядолетие“ (както я бяха нарекли) бе срещнала смъртта си толкова близо до люлката на човешкия род — разкопките на Лийки, от което се вадеше тревожната поука, че дори расовите предразсъдъци постепенно да се променят, изворите на варварство остават скрити в дълбините на човешката душа. Този иначе добре скалъпен опус позагуби част от силата си, когато някакъв стилов редактор, недотам запознат с географията на африканския континент, пренесе сцената на събитието край бреговете на езерото Танганика вместо Туркана.

Публикувани бяха много нейни снимки. Жизнерадостното бебе Теса в ръцете на баща си — съдията, в дните, когато негова светлост беше още скромен адвокат, печелещ половин милион лири годишно. Теса на десет години, с плитки и бричове за езда, снимана в частното училище за богати момиченца, на фона на кротко чакащото пони. (Макар майка й да беше италианска графиня, в репортажа благосклонно се отбелязваше родителският стремеж да дадат на дъщеря си традиционно английско образование.) Златното момиче Теса по бикини, с още непрерязана шия, умело издължена от електронния ретуш. Теса в остър ракурс, стъпила върху зидарско скеле, камерата закачливо наднича под късата й поличка. Теса с гротескната роба на британски адвокат поема по стъпките на баща си. Теса в деня на сватбата си, а до нея Джъстин — старият итънски възпитаник, мъдро усмихнат.

Към Джъстин пресата проявяваше необичайна сдържаност, донякъде за да не наруши с нищо съвършения образ на своята нова героиня, донякъде просто защото нямаше нищо за казване. Джъстин беше „лоялен служител от средните етажи на Форин Офис“ (да се разбира „канцеларски плъх“); стар ерген, „роден дипломат“, който преди женитбата си бе служил вярно на короната в някои от най-опасните огнища на напрежение, между които Аден и Бейрут. Колеги споменаваха с възхищение умението му да запазва присъствие на духа в моменти на криза. В Найроби бе оглавил международен форум за „Хуманитарната помощ в ерата на високите технологии“. В нито един материал не се използваше изразът „затънтено място“. Редакторите не бяха успели да се доберат до много негови снимки — нито отпреди, нито след сватбата. На „семейна снимка“, както я бяха нарекли, се виждаше мрачен, затворен младеж, комуто сякаш съдбата бе отредила да овдовее рано. Под силния натиск на Глория Джъстин бе принуден да признае, че снимката е от групова фотография на итънския отбор по ръгби.