Джон Каре - Вечният градинар

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Каре - Вечният градинар» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вечният градинар: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вечният градинар»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Зловещото убийство на красивата Теса Куейл, чийто обезобразен труп е открит в изоставен джип край езерото Туркана — люлката на човешкия род, — разтърсва Британската мисия в Найроби, Кения. Нейният спътник и помощник при хуманитарните акции, чернокожият д-р Блум е изчезнал безследно. Мотивите за престъплението са непонятни.
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.

Вечният градинар — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вечният градинар», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Останалите членове на голямото семейство на Лорбиър нямат време да се заседават; те си сипват от яхнията и я изяждат на крак или сядат само колкото да се нахранят, след което отново тръгват по задачи. Лорбиър лакомо гребе яхнията с лъжица, малките му очички шарят из стаята, а устата му не спира да говори. И макар понякога да се обръща към отделни лица от публиката, никой не се съмнява, че словоизлиянията му са насочени основно към журналиста от Лондон. Любимата му тема е войната. Не непрестанните племенни войни наоколо, а онази „проклета мръсна война“, която бушува в петролните полета на север, но с всеки изминал ден се разпространява все по на юг.

— Ония мръсни копелета в Хартум изпращат на фронта танкове и хеликоптери, Питър. Те правят нещастните африканци на кайма. Върви там, на място, и се убеди с очите си, приятел. Ако бомбардировките не свършат работа, пращат пехотата да ги изколи. А пък пехотата коли мъжете и изнасилва жените, после коли и тях. А кой им помага? Кой им ръкопляска отстрани? Мултинационалните петролни компании. — Възмутеният му глас заглушава всички останали разговори. Хората около масата трябва да се надвикват с него или да млъкнат, и повечето замлъкват. — Мултинационалките си падат по Хартум, приятел. „Момчета — викат те, — ние много уважаваме принципите на фундаментализма. Някое и друго нашибване с камшици, някое и друго отсичане на ръце и глави, всичко това е прекрасно. Искаме да ви помогнем с каквото можем. Искаме да използвате пътищата и летищата, които сме ви построили, колкото ви е угодно. Само не позволявайте на тия черни мързеливци по градове и села да се пречкат на пътя на великия бог Печалба. Ние не по-малко от вас искаме тия черни мързеливци да бъдат етнически прочистени и натикани в миша дупка. Така че ето ви част от нашите петролни печалби, момчета. Вървете да си купите още пушки!“ Чуваш ли какво разправям, Салвейшън? Питър, водиш ли си записки?

— Записвам всяка дума, благодаря ви, Брант — отвръща тихо Джъстин, наведен над бележника си.

— Казвам ти, приятел, мултинационалките работят за Дявола! Един ден те ще идат в ада, където им е мястото, по-добре отсега да го знаят! — Лорбиър театрално се свива от ужас, заровил лице в големите си ръце. Тази пантомима би трябвало да изобразява мултинационалния човек, явил се пред Създателя си в деня на Страшния съд. — „Не бях аз, господи. Аз само изпълнявах заповеди. Заповедите на бога Печалба.“ Този мултинационален човек е същият, който първо те привиква към цигарите, а после ти продава лекарство против рак, за което нямаш пари да си го купиш.

„Той е и същият, който продава неодобрени лекарства, който претупва клиничните изпитания и използва прокълнатите по света като опитни зайчета.“

— Искаш ли кафе?

— С удоволствие бих пийнал. Благодаря.

Лорбиър скача на крака, грабва чашата за супа на Джъстин и я изплаква с гореща вода от термоса като подготовка към наливането на кафето. Ризата му е залепнала от пот на гърба, под мокрия плат се тресат дебели гънки сланина. През цялото време той не спира да говори. Развил е фобия към тишината.

— Момчетата в Локи казаха ли ти за влака, Питър? — изревава той, докато подсушава чашата със салфетка, измъкната от найлонов плик за боклук до него. — За тоя скапан влак, дето слиза на юг с човешки ход три пъти в годината?

— Боя се, че не.

— Той се движи по старата железопътна линия, строена от вас, англичаните, нали така? Охраняват го кръвожадни северняци на коне. Като в едновремешните филми. Та този влак кара провизии от север на юг за всички гарнизони на войските на Хартум. Чат ли си?

— Да.

„Защо се поти така? Защо очите му са толкова уплашени и търсещи? Какви тайни сравнения прави между този арабски влак и собствените си грехове?“

— Страшна работа, приятел! Този влак. Сега е заседнал някъде между Ариат и Авейл, на два дни път оттук. Да се молим на бога реката да не спада, тогава може би ония копелета няма да дойдат насам. Където идат, зад тях остава пустош, истината ти казвам! Убиват всичко живо по пътя си. Никой не може да им се опре. Прекалено силни са.

— За кои точно копелета става дума, Брант? — пита Джъстин, докато драска в бележника си. — Боя се, че загубих нишката.

— За кръвожадните конници, приятел! Да не мислиш, че им се плаща, задето охраняват влака? Нито цент, приятел. Нито драхма. Правят го без пари, ей тъй, от добро сърце! Единствената им награда е да ги оставят да изнасилват и убиват всичко живо по пътя си. Където минат, трева не никне. Отвличат в робство момчета и момичета, откарват ги със същия влак, когато се изпразни на връщане. А каквото не могат да отнесат със себе си, го опожаряват.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вечният градинар»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вечният градинар» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дмитрий Градинар - Чужое оружие
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Серый прилив
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Расправляя крылья
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Звездный патент. Сборник
Дмитрий Градинар
Дмитрий Градинар - Звездный патент
Дмитрий Градинар
Савва Градинар - Сосуд Апокалипсиса
Савва Градинар
Дмитрий Градинар - Отражение тайны
Дмитрий Градинар
Отзывы о книге «Вечният градинар»

Обсуждение, отзывы о книге «Вечният градинар» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x