Барбара Картланд - Кармата на любовта

Най-после Майрън стана от своето място. Приближи се до младата си съпруга и обви раменете й с ръце. Леко я изправи и заедно влязоха от верандата в къщата. Не беше студено. Топлината от деня бе отстъпила място на нежната нощна прохлада.

Беше съвсем тихо. Птиците сигурно вече се бяха прибрали в гнездата си. На фона на кадифената тъмнина на небето звездите проблясваха като скъпоценни камъни. Луната висеше като тънък извит сърп над най-високия планински връх.

— Все още ли се чувстваш малка, незначителна и самотна? — попита я Майрън Мередит тихо.

— Вече не — отговори тя. — Не, когато съм близо до теб и зная, че ти принадлежа.

— Според мен винаги сме били предназначени един за друг, Имам чувството, че сега не се срещаме за пръв път. Може би сме били заедно в някакъв предишен живот… Ти си неразделна част от мен.

— Господин Махла бе прав. Той ми каза, че всяка човешка съдба — неговата карма, е предопределена. И никой не може да промени нейното предначертание.

— Особено когато някой се чувства като мен и няма никакво желание да променя света и своето място в него — усмихна се Мередит.

Докато говореше, той обгърна нежно с ръка лицето й и го обърна към себе си. За миг се вгледа в дълбоките й очи. После се наведе и долепи устни до нейните. Сляха се в едно. Никой и нищо на този свят не можеше да ги раздели.

— Обичам те — каза той с трудно контролирана страст. — Боже, как те обичам! И колко много те исках от първия миг, в който те видях.

— Когато ме целуна за първи път, разбрах, че никога животът ми няма да бъде пълен без теб.

— Но ти си моя. И нищо не може да ни раздели. — Той започна да я целува, докато светът започна да се върти около нея във вихрен танц. Не им се вярваше, че е възможно да изпитват такова щастие. Сред златния звездопад звучаха думите на Майрън:

— Ще се грижа за теб, ще те пазя и ще те боготворя! Не само в този живот, но и във всички следващи прераждания. Обречен съм на теб. Ти си моята съдба!

— Това е… нашата карма — прошепна Ориса.

— Кармата на любовта!

След тези думи той я взе на ръце и внимателно я внесе в спалнята. Балдахинът над леглото белееше като опънато платно на призрачен кораб. Той я пусна нежно на пода. Свали блестящото в диаманти и тюркоази колие и извади стръка туберози от косите й.

— Знаеш ли, че когато те стоплях с прегръдката си в пещерата, косата ти ухаеше на жасмин. Оттогава този аромат витае непрекъснато около мен.

Тя не бе в състояние да отговори, да промълви дори една-единствена дума. Само усети как коприната на сарито се смъква и обгръща като блестящ водопад краката й.

Лунната светлина я обгърна със сребърните си лъчи. Приличаше на лотосов цвят, който постепенно едно по едно разтваря листенцата си.

Не изпитваше страх или срам. Магията на бога Кришна я бе пленила в екстаза на своето чудо. Бе я превърнала в неделима частица от планините, от белоснежните им върхове и обсипаното със звезди небе, от властващите над тях богове.

Затаил дъх, Майрън стоеше като омагьосан, впил поглед в нея.

— Виждал ли е някой някога такава красота? — попита той с дрезгав от вълнение глас. — Ти истинска ли си или те сънувам?

Тя прошепна съвсем тихо. Гласът й стигна до него като от много, много далеч.

— Аз съм обречена от съдбата да бъда твоя. Сега и завинаги.

С тези думи устните й докоснаха неговите, а сърцата им се сляха в едно.

© 1974 Барбара Картланд

© 1993 Величка Тотева, превод от английски

Barbara Cartland

The Karma of Love, 1974

Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина, 23 юли 2006 г.

Източник: http://dubina.dir.bg

Редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание:

Абагар холдинг, София, 1993

ISBN 954–8004–96–8

Художник-оформител: Константин Жеков, 1993

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9525]

Последна редакция: 2008-11-20 14:30:00