— Благодаря ви — отговори смирено Ориса.
— Сигурна съм, че ще се погрижите някой от стюардите да наглежда Нийл докато сте долу. Това едва ли ще предизвика затруднения, тъй като сестра ми каза, че детето е много буйно през деня, но веднъж заспи ли, сънят му е дълбок и спокоен.
С тези думи лейди Критчли напусна каютата. Ориса затвори вратата след нея и чак тогава на устните й се появи лека усмивка. Какво великодушие от страна на една благородница, която оказваше необикновена чест на една незначителна полу-прислужница, на която обаче се чувстваше все пак задължена.
Замисли се каква ли щеше да бъде реакцията на същата благородна дама, ако разбере истинската й самоличност. Но веднага си спомни думите на Чарлз, че в никакъв случай не бива да допусне някой да научи за това. Но взетото от лейди Критчли решение все пак задължаваше Ориса да бъде изключително внимателна в изпълнението на задълженията си.
Стюардът й бе казал, че първата вечер от пътешествието вечерята се поднася по-късно от обикновено. В кухнята имали нужда от време, за да организират приготвянето на храната в обичайните часове.
— Знаете ли, че храната на нашия параход не отстъпва на тази в най-добрите ресторанти. Хладилните камери побират повече от петстотин тона месо.
— Нима ще изядем цялото това количество! — възкликна ужасена Ориса.
— О, всичко зависи от времето, госпожо — намръщи се стюардът. — Пътниците, които се разболяват от морска болест обикновено не могат изобщо да поемат никаква храна.
Той прибра подноса с храната, която бе донесъл преди това за Нийл, и преди да излезе се обърна към нея.
— Сигурен съм, че ще прекарате приятно тази вечер.
Ориса реши да облече най-представителната си вечерна рокля. Някъде в съзнанието й изплуваха думите, че първите впечатления са най-важни и много рядко се променят.
Избраната дреха бе в чудесния син цвят, който й напомняше за мозайките в индийските храмове. Платът се оказа доста скъп и успя да се побере в ограничените пари, с които разполагаше, само защото бе парче, останало от целия топ.
Уши я сама. Избра семпъл модел, но тъй като платът бе малко, материята прилепваше плътно и подчертаваше стройната й фигура, тънката талия и нежната заобленост на гърдите.
Когато най-после бе готова да слезе в салона за хранене, тя се почувства леко възбудена и притеснена. Дали лейди Критчли щеше да одобри начина, по който се бе облякла? Нямаше ли да помисли, че дрехата й е твърде елегантна за скромното положение, което заемаше в обществото.
Ала другата възможност бе да облече червената рокля, която носеше през онази вечер на скандала с графинята, в резултат на който се намери изхвърлена на снега. По нея имаше много петна, които поради липса на време не бе успяла да почисти.
Или една зелена, която имаше от няколко години. Именно за нея бе купила малко тюл и копринени ширити, които щяха да я подновят и да скрият истинската й възраст.
На парахода бе много топло. Въпреки това Ориса преметна през ръката си шал, който имаше от майка си. Беше индийски, с втъкани в него сребърни нишки, които проблясваха при всяко нейно движение.
След като хвърли последен поглед в огледалото, тя се изправи и с малко вдървена походка от вътрешното нервно напрежение, което изпитваше, излезе от каютата и се отправи към салона за хранене. Само няколко минути преди това бе чула генералът и съпругата му да излизат от тяхната каюта.
Когато влезе в широкото помещение, разположено преди салона за хранене, тя ги видя веднага. Както и очакваше, те бяха заобиколени от много хора, по всяка вероятност със същото високо социално положение.
Ориса не знаеше какво да прави, когато генералът я забеляза.
— А-а, госпожо Лейн, ето ви и вас — обърна се към нея той. — Мисля, че е време да седнем на масата за хранене.
— Гонгът вече обяви началото на вечерята — с явен упрек в гласа добави лейди Критчли. Сигурно това бе най-деликатният начин да изрази недоволството си от Ориса и да й покаже, че е закъсняла.
След тези думи тя й обърна демонстративно гръб и както подобаваше на положението й, поведе групата около себе си към салона за хранене.
Това бе първата вечер от дългото пътуване, което предстоеше на присъстващите и те бяха в много добро настроение. Чуваше се шум от отваряне на бутилки шампанско. Отвсякъде се носеха гласове и Ориса помисли, че всички говорят твърде силно. Сякаш се страхуваха, че шумът на моторите ще попречи да бъдат чути думите им.
Читать дальше