Барбара Картланд: Кармата на любовта

Ориса знаеше какъв снобизъм цари сред английската колония в Индия и бе сигурна, че след пристигането си едва ли не всички, пътували със същия параход, ще разказват колко близки са станали с главнокомандуващия Критчли и неговата съпруга.

Кафето бе поднесено от любезен стюард. За себе си и двамата полковници генералът поръча коняк.

Ориса реши, че лейди Критчли ще очаква веднага след като изпие кафето си, да се оттегли в своята каюта. Точно се канеше да стане, когато чу генералът да казва:

— Здравей, Мередит. Чух, че пътуваш с нас и очаквах да те видим по време на вечерята.

Ориса трябваше да положи огромно усилие на волята, за да се овладее и остане неподвижна на мястото, където бе седнала. Извърна съвсем леко глава и видя застаналия до масата им мъж. Бе същият, когото за последен път бе срещнала на стълбите в квартирата на брат си Чарлз.

На ярката светлина майор Мередит изглеждаше още по-висок отколкото в слабо осветения коридор, когато се бе шмугнала край него, тичаща надолу по стълбите.

После започна да се успокоява, че няма защо да изпада в паника. Тя знаеше кой бе той от разказа на Чарлз. Майорът обаче едва ли щеше да познае в изтичалата край него в сянката на полумрака девойка пътуващата в компанията на командуващия английските войски в Бомбай млада жена, която скоро сър Критчли щеше да му представи официално.

Майор Мередит стисна ръката на генерала и тръгна да поднесе почитанията си на неговата съпруга.

— Приятно ми е да ви видя — каза тя с обикновеното си безразличие. — Не зная дали по-рано сте срещали полковник Онзлоу и съпругата му, които пътуват за Александрия.

Двамата се запознаха с него с нескрито удоволствие. По същия начин му бе представен и полковник Макдугъл.

Това даде на Ориса малко време да се съвземе от неприятната изненада. Знаеше, че майор Мередит няма да я познае само ако се държи напълно естествено и с гордо вдигната глава.

— А това е госпожа Лейн — обърна се към нея лейди Критчли, сякаш едва не я бе забравила. — Тя пътува за Индия и бе така мила да се съгласи да наглежда сина на дъщеря ми, малкия Нийл, който се връща при майка си в Бомбай.

Ориса кимна с глава, но не направи опит да подаде ръката си. Майор Мередит също не протегна своята. Лицето му остана безизразно, а в очите не проблесна и най-малка следа от спомен, че някога изобщо я е срещал.

„Права бях — ликуваше вътрешно тя. — Той не ме позна!“

— Седни при нас, Мередит — прозвуча командата на генерала, — и ми разкажи последните новини от Лондон.

— Когато напуснах Лондон, нямаше никакви промени — отговори майорът.

Гласът му прозвуча по странен начин. Ориса реши, че никога по-рано не бе чувала някой да говори така. В него се доловиха нотки, които предизвикваха странни спомени, които тя не можеше да определи с точност. Реши, че сигурно си въобразява.

— Знаете ли тогава какви са последните новини от Индия? — попита лейди Критчли. — Сигурно за времето, което прекарахме в Англия, са се случили доста нови неща.

— Когато такова голямо разстояние се простре между нас и страната, с която по някакъв начин сме свързани, винаги имаме усещане, че изоставаме от хода на събитията.

— Дочух, че на границата са възникнали нови проблеми — каза полковник Онзлоу.

— Нима някога там е било спокойно? — усмихна се майор Мередит.

— Чува се, че Русия само изчаква удобен момент, за да навлезе в Афганистан и завземе Херат.

— Нямаме никакво право да позволим да се случи такова нещо! — отсече генералът.

— Разбира се, че не, сър — съгласи се Мередит.

— Мислех, че проблемите с Афганистан са решени още преди години — колебливо се намеси в разговора госпожа Онзлоу. — Затова не мога да разбера защо инцидентите се редят един след друг.

— Бих могъл да обясня ситуацията съвсем просто — предложи майор Мередит. — На запад кръвожадните и агресивни племена дебнат от засада зад всяка скала, във всяка долчинка. Афганистанската войска ги поддържа. А зад всички тези очакващи кръв и война хора са руснаците!

Генералът се засмя.

— Добре казано, Мередит, даже чудесно. Трябва да запомня думите ти.

— Но какво иска Русия? — попита наивно госпожа Онзлоу.

— Отговорът е повече от очевиден — отговори пак майор Мередит. — Цената е Индия!

— Но те наистина ли смятат, че биха могли да ни победят?

— Сигурен съм, че ще направят опит, ако им се отдаде възможност, задължително ще направят такъв опит — продължи разсъжденията си майорът. — Макар че в географско отношение Северна и Западна Индия са защитени от планинските вериги Каракорум, Памир и Хиндукуш.