Лейди Критчли обаче бе тази, която предизвикваше по-голямо страхопочитание. Бе от онзи студен, суров тип жени, които на младини се отличават с изключителна красота. Но индийският климат бе оставил своя отпечатък върху външния й вид. Макар да бе някъде около петдесетте, косата й вече бе снежно бяла.
За Ориса бе странно, че дете с такова крехко здраве се връща в Индия. Лейди Критчли й бе разказала, че именно поради честите боледувания са върнали момченцето в Англия. Надявали се студеният климат на острова да се отрази благотворно върху неговото здраве.
— Нийл обаче страдаше извънредно много за майка си, непрекъснато хленчеше. Сестра ми, при която той живееше, реши, че единственото решение на проблемите, които ни създава от самото си връщане, може да бъде намерено само като го върнем в Индия при майка му — бе продължила разказа си благородната дама, като поглеждаше с неодобрение малкото момченце.
— Мога да разбера едно дете, което иска да живее с майка си — си позволи да отбележи Ориса тихо, спомняйки си собствената привързаност към нейната вече мъртва майка.
— Присъствието му ще натовари с допълнителни грижи и задължения дъщеря ми, която има още две малки деца. За нея ще е твърде уморително да се грижи и за трите. За неин късмет следващите няколко месеца мъжът й ще остане в Бомбай, където климатът не е толкова ужасен.
Лейди Критчли не си направи труда да благодари поне формално на Ориса, че се е съгласила да се нагърби с грижите за малкото момченце през едно така дълго и изтощително пътуване. За нея младата жена бе една щастливка, която е имала късмет да намери някой, готов да плати пътуването й до Индия, при това в първокласна каюта. Това отношение не изненада Ориса.
Тя бе благодарна за предвидливостта на брат си, тъй като съпругата на генерала едва ли щеше да бъде доволна да придружава лейди Ориса Фейн, вместо да издава несекващ поток от заповеди на тихата и покорна госпожа Лейн.
При отплаването на кораба настъпи обичайната суматоха. Пътуващите се сбогуваха шумно с оставащите на брега изпращачи. Стюардите вървяха бавно, натоварени с огромно количество багаж. Моряци тичаха на всички страни, изпълнявайки заповедите на по-старшите от тях.
Ориса се облегна на перилата на палубата за пътниците от първа класа и се загледа в последните, бързащи да не закъснеят мъже и жени. Повечето бяха войници, с раници на гърбовете, които се отправяха към третокласната палуба. Изпращаха ги разплакани съпруги или любими, свиреше военен оркестър. Качилите се на парахода изпращачи бяха помолени да слязат на брега.
За свое най-голямо съжаление Ориса не можа да дочака момента, в който корпусът на плаващия гигант се отлепи от кея. Бе започнало да вали, ставаше все по-студено и тя реши, че трябва да прибере Нийл в тяхната каюта. Мислеше си, че ще може да наблюдава отплаването през малкия илюминатор. Оказа се обаче, че той бе от другата страна на кораба, и очите й виждаха само морската шир.
Най-после усети, че двигателите заработиха и чу викове, които сигурно бяха команди за тръгване. Това бе моментът, в който лейди Ориса Фейн, пътуваща като госпожа Лейн, се сбогува с Англия. С надеждата да не се връща скоро.
Един стюард им донесе чай и сандвичи. Но детето бе толкова изморено, че нямаше сили да опита изисканите сандвичи. Не го изкуши дори кейкът с крем. Изпи само чаша топло мляко и очите му започнаха да се затварят.
Ориса позвъни на стюарда да приготви леглото на Нийл. После се зае с багажа си. Докато разпределяше дрехите по чекмеджетата на вградения гардероб, с удоволствие констатира, че разполага с повече от достатъчно място.
Генералът и лейди Критчли бяха в съседната каюта. Когато дойдоха да кажат лека нощ на внука си, той отдавна спеше дълбоко.
— Доволна съм, че сте го сложили да спи, госпожо Лейн — обърна се към нея с едва забележима нотка на одобрение в гласа си лейди Критчли.
— Бих ли могла да ви попитам, мадам — събра смелост да изрече Ориса, — къде ще се храня — тук или долу в салона?
Благородната дама се поколеба известно време, а после отговори:
— Ще се наложи да се храните на нашата маса, госпожо Лейн. В края на краищата трябва да сме ви благодарни, че приехте да се грижите за Нийл по време на пътуването. Това ни задължава да се отнасяме към вас по-различно, отколкото като към обикновена гувернантка.
Ориса помисли, че казаното от лейди Критчли е предназначено повече да убеди самата нея в правилността на взетото решение. Защото нейната благородническа гордост се бунтуваше срещу допускането на съпругата на дребен държавен служител на предназначената за отбрани хора маса за хранене.
Читать дальше