Проблемът бе разрешен от изобретателния Доукинс. Той свали една от кадифените завеси, изряза халките, с помощта на които се закачаше, и тя се превърна в прилично кадифено наметало.
— Когато капитанът ми го даде, ще го поставя обратно на мястото му — успокои той гузната й съвест.
С наметалото върху раменете, на Ориса й стана не само топло, но тя се почувства и значително по-удобно. Изпратиха прислужника да наеме един закрит файтон и да дойде с него пред задния вход.
— Като погледнете през прозореца на спалнята, ще видите кога съм дошъл — каза Доукинс на Ориса. — Тогава трябва само да слезете, да завиете наляво и да излезете през намиращата се в края на коридора врата.
Младото момиче застана до прозореца в очакване на файтона. Не след дълго, въпреки ранния час, тя видя да се приближава закрит файтон, който спря пред входа. Още веднъж благодари на брат си, каза му довиждане и забърза надолу по стълбите.
Газовите фенери бяха изгасени. Отвън се процеждаше оскъдна светлина и стълбището тънеше в полумрак. Наложи се да се хване здраво за парапета, за да не падне.
Цареше пълна тишина и покой. Но когато стигна до злополучния първи етаж, внезапно една врата се отвори и от нея излезе някакъв мъж. Сърцето й замря — беше майор Мередит. Твърде късно бе да се обърне и избяга обратно на втория етаж. Оставаше й само да побърза да го подмине с надеждата, че няма да види лицето й. В същото време не можа да се сдържи да не го погледне. Стори й се, че дори в тъмнината вижда презрителния му поглед.
Продължи бързо към следващата площадка сякаш я преследваше хайка ловджийски кучета. Излезе през вратата и се качи във файтона.
Когато по-късно се видя с Чарлз, не му каза за случилото се. Не искаше да го тревожи през малкото минути, с които разполагаха, за да се договорят за последните подробности.
Той бе обещал да отиде да я види същата вечер, преди да тръгне. Но изпрати само една бележка, с която се извиняваше, че не може да изпълни даденото обещание. В нея обаче пишеше, че всичко се нарежда повече от добре.
„Лейди Критчли — пишеше той, — е възхитена, че някоя си госпожа Лейн ще се грижи за внука й по време на пътуването до Индия.“
Все пак на следващата сутрин Чарлз дойде. Тя вече не само бе събрала багажа си, но бе съобщила новината за заминаването както на баща си, така и на графинята.
Когато се върна в къщи предишната сутрин, Ориса помисли, че мащехата й има леко смутен вид. Сигурно и тя е решила, че малко е прекалила с изгонването й предишната вечер. Никой обаче не спомена, че Ориса е отсъствала от къщи през цялата нощ.
Това не й попречи да посрещне Чарлз с думите.
— Мисля, че вежливостта и доброто възпитание изискват да поискаш позволение от баща си, а може би и от мен, преди да вземаш решение относно съдбата и бъдещето на сестра си.
Младият мъж погледна с отвращение тлъстата раздърпана жена, която носеше името на баща му.
— Явно Ориса не може да остане повече тук и да продължи да страда от отношението ти към нея, което е повече от отвратително, като се има предвид че е била изгонена от собствения си дом.
— Опитах се да направя всичко, което е по силите ми, за сестра ти — отговори му тя, готова за поредния скандал. — Ако е приказвала глупости, това е неин проблем. Те просто не отговарят на истината.
Тъй като Чарлз не благоволи да я удостои с отговор, тя продължи разярена.
— Мога да предотвратя заминаването й. Добре знаеш, че не ти, а баща й е неин настойник. Ако той й нареди да остане, тя ще трябва да му се подчини.
— Мога да те уверя, че няма да позволя сестра ми да остане под този покрив каквото и да кажеш или направиш.
С тези думи Чарлз се обърна и отиде да потърси баща си в малката дневна, която се намираше в задната част на къщата и която баща му използваше за четене и писане.
За голяма изненада графът бе сравнително трезвен. Когато й каза довиждане, Ориса усети, че искрено съжалява за заминаването й. В изблик на забравено благородство, а може би на срам от постъпката на втората си съпруга, й даде пет лири.
В писмото, което получи предишния ден от Чарлз, той й бе изпратил двадесет лири. Макар да изпитваше известни угризения на съвестта, Ориса похарчи няколко от тях за тънки платове с намерението да използва продължителното пътуване и да си ушие нещо по-подходящо за горещия климат на Индия.
Бяха фини муселини в красиви цветове, макар и съвсем евтини. Не искаше да пристигне в Индия облечена почти в парцали и да засрами чичо си.
Читать дальше