Бренда Джойс - Играта

— Той ми предлага повече от теб. — Знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре. Знаеше какво ще се случи и отчаяно го искаше. Защото беше загубила разсъдъка си още в мига, когато този мъж се бе появил.

Лиъм се надвеси над нея.

— Какво ти предлага той, какво, Катрин? — изрева той. — Какво друго, освен големия си член?

Катрин застана на колене. Осъзнаваше, че погледът му не се отделя от разлюлените й гърди.

— Кенилуърт. — Това, разбира се, бе силно преувеличено.

Лиъм се засмя отново.

— Ти си глупачка. Кралицата ще те обезглави, ако му станеш съпруга. Ще те обезглави, а на него ще отнеме всичко, което му е дала. Разбираш ли ме, Катрин?

Тя го погледна предизвикателно.

— Просто ревнуваш, защото той може да ми даде повече от теб. Защото той е благороден и почтен, а ти си само един пират, само син на Шон О’Нийл.

Ноздрите му затрептяха.

— Може ли да ти даде повече от това? — Той дръпна ръката й напред и сложи дланта й върху слабините си. Катрин изпъшка, почувствала огромната му, пулсираща мъжественост. — Говори се, че бил надарен, но и аз съм такъв. Искаш ли да ни сравниш преди да вземеш решението си?

Тя простена. Беше неспособна да проговори, а мускулите на бедрата й се бяха стегнали толкова мъчително, че накрая Катрин не издържа и изкрещя. Лиъм я блъсна назад и тя падна по гръб, разтваряйки с готовност крака. Погледите им се срещнаха. Катрин съзнаваше прекрасно, че е безсрамна. Съзнаваше прекрасно, че ще изгуби безценната си девственост. Но кой знае защо тази нощ това не я интересуваше.

Ръцете му стиснаха коленете й доста болезнено и разтвориха краката й още по-широко.

— Ти прекали — изръмжа той, без да откъсва очи от нея. Внезапно се протегна и пъхна палец дълбоко в нея, докато не го спря мембраната, благодарение на която Катрин все още можеше да се нарече непорочна. Тя изстена, изви тяло към него и безсрамно започна да се мята, искайки още. Но Лиъм не реагира.

— Значи Лестър още не те е имал. — Внезапно той я притисна силно. — И няма да те има, Катрин. Разбра ли ме?

Катрин се ококори, проумяла какво бе направил току-що.

— Ти, копеле! — изкрещя тя, като седна и безуспешно се опита да издърпа ръката му от себе си. — Ти… ти ме преглеждаш? Като някой доктор? Върви по дяволите!

— Все по-трудно и по-трудно ми е да вярвам, че си отгледана в манастир — насмешливо каза Лиъм и изведнъж плъзна два пръста в нея. Дъхът й секна. Тялото й застина неподвижно.

— Лягай долу — нареди й той — и ще приключим веднъж завинаги с това. Не че на Лестър ще му пука, ако не си девствена. Но проклет да съм, ако му позволя да вземе това, което ми принадлежи!

Въпреки че Катрин не искаше нищо, нищо повече от твърдия, възбуден пенис на Лиъм вътре в себе си, думите му я разгневиха. Тя се изправи на колене и заудря с юмруци по гърдите му. Но той просто улови китките й и се засмя, което я разяри още повече.

— Аз не ти принадлежа — изсъска Катрин. — Аз принадлежа на себе си, а един ден ще принадлежа и на съпруга си.

Лиъм се засмя отново, вече истински развеселен, и я придърпа в прегръдките си.

— Любима — промърмори той с внезапно прелъстителен глас, — не бих искал да ти го казвам, но никой мъж няма да се ожени за теб, след като приключим. — Миг по-късно устните му се впиха в нейните и властно, уверено ги разтвориха.

Думите му й подействаха като леден душ — не угасиха желанието й, но й показаха истината. Тя искаше този ненавистен, презрян мъж. Искаше той да проникне в нея, да се слее с нея — така, както конят се слива с кобилата. Господи, наистина го искаше. Но и наистина не искаше да бъде любовница на когото и да било, нито на него, нито на Лестър. Искаше да бъде съпруга. Искаше съпруг, дом и деца. Беше копняла за тези неща много години, много по-дълго, отколкото бе копняла за силното тяло и изгарящото докосване на Лиъм О’Нийл.

— Спри — прошепна Катрин, като с насълзени очи откъсна устни от неговите.

Лиъм хвана лицето й в шепи. Дишаше тежко.

— Без повече игри — каза той грубо.

— Не! — Тя заплака и извърна глава. — О, боже, какво ми става? — Вопли задавиха гласа й. Не можеше да се познае. Жената, която се бе появила тази нощ, беше напълно непозната. Как можеше да го иска толкова много?

— Дяволите да го вземат — изруга Лиъм, сграбчи брадичката й и обърна лицето й към себе си. — Сега ли реши да се правиш на девица? Сега?

Катрин се взря в неговите святкащи сребърни очи, после безпомощно сведе поглед към съвършено изваяните му устни.