Бренда Джойс - Играта

После си пое дъх и решително отпъди мислите, нахлули в главата й. Кралицата я очакваше.

— Хелън, трябва да побързам. Моля те, закопчай роклята ми и ми помогни да си оправя косата.

Без да отделя поглед от надиплената бяла дантела, Катрин се остави в ръцете на прислужницата. Хелън сръчно оправи роклята й, сетне разреса и прибра косите й и накрая, когато вече бе поставила и шапчицата на главата й, отиде до вратата и я разтвори, за да направи път на господарката си.

Но Катрин не я последва. Вместо това тя взе един малък, старомоден кинжал с дръжка от слонова кост, предназначен по-скоро да се носи на пояса като украшение, отколкото да служи за оръжие, и отряза дълга, тясна ивица от плата. После застана пред огледалото над масата, затъкна дантелата в корсета си така, че да се подава от деколтето на роклята и едва тогава излезе от стаята, забързана за срещата с кралицата.

Елизабет я посрещна с разярен поглед и заповяда на всички останали да напуснат покоите й. Сърцето на Катрин трепна. Тя в миг си припомни как бе танцувала с Лестър, как той я бе принудил да излязат от балната зала и я беше отвел в онзи уединен ъгъл, за да й отправи своето непристойно предложение. Лицето й пламна. Стомахът й се сви от страх и ужас.

— Ела тук — изсъска кралицата, когато двете останаха сами.

Катрин се приближи отмаляла.

— Май си започнала да водиш доста разюздан живот, госпожице Фицджералд?

Очите на Катрин се разшириха.

— Аз… моля?

— Нима вниманието на един мъж не ти стига?

Тя преглътна.

— Ваше величество, не съм съвсем сигурна…

— Видях те снощи с лорд Робин! — Кралицата бе скочила на крака и кипеше от ярост.

— Ние… само танцувахме — опита се да се защити Катрин.

— Значи той ви отведе, защото просто сте искали да танцувате?

В първия миг Катрин не успя да отговори, защото си припомни за устните на Лестър върху шията си, за ръцете му в корсета си.

— Аз н-не желая неговото внимание, Ваше величество — каза тя накрая с треперещ глас.

— Така ли? Тогава може би предпочиташ сър Джон Хок… или Лиъм О’Нийл?

На Катрин й прималя.

— Аз… какво…

— Дойде ли снощи пиратът при теб или не? — настоя Елизабет.

Катрин пое дъх. Как кралицата беше узнала? Хелън. Хелън трябва да ги е видяла. Баща й се бе оказал прав — Хелън я шпионираше.

Със сетни усилия тя съумя да вдигне глава и да погледне кралицата право в очите.

— Да.

Елизабет вдигна вежди.

— Значи признаваш, че сте се срещнали тайно в твоята стая?

Катрин кимна.

Ръката на кралицата се стовари с все сила върху бузата й. Катрин извика от болка, защото Елизабет носеше множество пръстени и един от тях бе одрал кожата й. Но не се осмели да се отдръпне, нито дори да докосне пулсиращата си, наранена буза.

— Как смееш да се държиш като пачавра в нашия двор!

Катрин не отвърна нищо. Очите й се напълниха със сълзи. Но нямаше да заплаче. Знаеше, че човек трябва да си плати за греховните плътски развлечения.

— Майка ти би се срамувала от теб — каза Елизабет. — Тя поне си позволи да лудува с наследник на графство!

Катрин сведе глава. Не можеше да каже нито една дума в своя защита.

— Да се омъжиш ли искаш всъщност, момиче, или да станеш уличница? — Понеже отговор не последва, кралицата изкрещя: — Кажи!

Катрин вдигна очи.

— Ис-искам да се омъжа.

— Така казва и Ормънд. — Като че ли Елизабет вече беше по-малко ядосана. — Приехме те, защото обичахме твоята майка и чувстваме, че носим отговорност за теб. Ормънд очевидно също е решил да защитава твоята кауза. Той ни помоли да ти позволим да се омъжиш, въпреки че баща ти е в немилост. Вече обмисляхме този въпрос, но сега… Не знаем.

Катрин замръзна от ужас. Неочаквано й се представяше възможност да получи всичко, за което бе мечтала. Този път не биваше да изпуска шанса си.

— Ваше величество…

— Тишина! Как бихме могли да ти намерим почтен съпруг, след като не ти е останало и късче добродетел? След като не си запазила целомъдрието си? След като може би носиш в утробата си чуждо дете?

Катрин облиза устни.

— Не н-нося н-неговото дете.

— Лиъм О’Нийл е прочут и изкусен любовник. Не ми казвай, че е импотентен! Недей да ме лъжеш.

— Аз не лъжа! — извика тя отчаяно. — Той пощади девствеността ми, кълна се във всичко свято! О, господи, съжалявам, толкова съжалявам!

Кралицата я изгледа преценяващо.

— Коленичи и помоли за нашата милост.

Катрин се подчини.

— Моля ви, Ваше величество, простете ми… Най-смирено прося вашата милост.