Бренда Джойс - Играта

— Можеш — подхвърли небрежно Лестър — да я омъжиш за някой близък до теб, някой, който е лоялен към теб — някой, който ще може да я наблюдава, да я контролира и да я използва, ако се наложи.

Елизабет се обърна и се взря право в очите му. Не се усмихваше.

— Ако имах двама като теб, Робин, бих я омъжила за единия от тях. — Погледът й беше твърд като диамант.

Той се усмихна и белите му зъби блеснаха на мургавата му кожа.

— Но понеже съм единствен, Елизабет, ще разбиеш сърцето ми, ако ми дадеш невяста.

Кралицата продължи да го гледа остро, но накрая омекна.

— Решихме — оповести тя. — Ще комбинираме всички изложени тук идеи. Засега момичето ще остане неомъжено, защото ако решим да я омъжим, трябва внимателно да помислим за кого. Тя ще остане тук при нас, в двора. — Елизабет се усмихна. — Като наша придворна дама. Освен това ще й дадем известна свобода, ще й позволим да посещава баща си, с надеждата, че така ще можем да разкрием гнездото на осите. И за да бъдем сигурни, че няма да пропуснем нищо, ние ще й дадем собствена прислужница, която ще следи всяко нейно движение и ще ни дава отчет всеки ден.

Всички се усмихнаха. Решението бе взето. Катрин щеше да стане придворна дама на кралицата. Защото от нея се очакваше да ги отведе до гнездото на заговорниците и предателите.

За разлика от предишния път, сега призоваха Лиъм да се яви при кралицата не посред нощ, а рано на следващата сутрин. Той не бе и очаквал нощна среща. Не и след като видя Лестър да напуска спалнята на Елизабет след личен и явно приятен разговор на четири очи. Очевидно Дъдли отново беше спечелил благоволението на кралицата.

И слава богу, мислеше си Лиъм с облекчение.

Елизабет го посрещна в приемната си, в присъствието на две от своите придворни дами. Беше облечена великолепно. Двете дами бяха омъжени благороднички, но въпреки това се усмихнаха предвзето на Лиъм и се изчервиха мило, полагайки усилия да привлекат погледа му. Но той не обърна никакво внимание на опитите им за флирт, а кралицата намръщено ги прогони. Сетне затвори плътно вратата и двамата останаха сами.

Елизабет му се усмихна, но усмивката й бе сдържана.

— Беше много благородно от твоя страна, Лиъм, да придружиш Катрин обратно до Лондон — каза тя, като издърпа от ръкава си едно запечатано писмо. — Колко ли е била объркана след такова фиаско с Хю Бари! — Погледът й премина по него твърде замислено.

Той отвърна на усмивката й, после стана сериозен.

— Катрин не остана доволна.

— Но тя е силна жена и много прилича на Джоан. Вече предприе следващата си стъпка и се надява, че аз ще бъда благоразположена към нея и ще й осигуря добър брак.

— А ще бъдеш ли благоразположена към нея, Бес? — попита напрегнато Лиъм.

Елизабет улови погледа му.

— Може би. Изглеждаш някак обезпокоен от тази мисъл.

Той сви рамене, неспособен да намери подходящ отговор.

Кралицата го гледаше.

— Все още ли е девица или си оправдал пиратската си репутация?

— Нищо не съм й сторил, Бес.

Елизабет вдигна вежди.

— Значи репутацията ти е измислица?

Усмивката му се появи отново. И с нея — съвсем малки трапчинки.

— Най-голямата измислица.

Тя разбра.

— Негодник! — Но шеговитата нотка бързо изчезна от тона й. — Ако още е девствена, предполагам, че това не се дължи на липса на усилия от твоя страна.

— Нали самата ти ме предупреди да сдържам нагона си?

— Да, така е, но от кога си започнал да ме слушаш, Лиъм?

— Ти си моята кралица. Аз съм завинаги твой смирен и покорен роб. — Той се поклони.

Елизабет изсумтя.

— Без съмнение момичето ти е устояло, защото е проявило повече здрав разум, отколкото си мислех, че притежава. Но тя е необикновено интелигентна, както се видя и от молбата й. Бях много развълнувана от нейното красноречие.

— Значи ще уважиш молбата й?

— Все още ми предстои да реша какво да правя с нея, но във всички случаи няма да е по вкуса ти. Не можеш да я имаш, Лиъм. — Тя впери поглед в него без да мига.

Лиъм я погледна също толкова непоколебимо. Но сърцето му се сви. Кралицата очевидно изпитваше ревност — грозна, змийска, отровна ревност. Трябваше да намери начин да привлече Елизабет на своя страна.

— Никога няма да й разреша брак с теб — както по политически, така и по социални съображения. Разбираш ли ме? — каза тя.

Той знаеше, че трябва да подбира думите си много внимателно.

— Никога не съм казвал, че искам да се оженя за въпросната дама.