Бренда Джойс - Играта

Лестър пристъпи към нея и я прегърна през кръста.

— Каква чудесна новина! — възкликна той.

Кралицата също го удостои с прегръдка — кратка, но сърдечна.

— О, да! Този католически изменник падна в ръцете ми. Най-сетне! — Тя прочете още веднъж последния ред на писмото. Перът пишеше, че О’Нийл е изиграл решаваща роля за залавянето на бунтовника, като на практика го е принудил да се предаде. Елизабет се усмихна отново. Този път нейният златен пират не я беше предал. Пулсът й се ускори при мисълта, че щеше да го види отново, че щеше да го възнагради… може би със страстна целувка.

Тя отпрати момчето и се обърна ликуващо към съветниците си. Но само един поглед върху Сесил й бе достатъчен, за да разбере, че той иска да говори с нея, че става въпрос за нещо сериозно и че желае да останат насаме. Елизабет въздъхна. Не можеше ли поне малко да се порадва на победата си? Очакваше я от толкова дълго време.

— Уилям?

— Имаме да обсъждаме някои важни въпроси — промърмори Сесил.

Лестър пристъпи напред и застана до кралицата. Беше усмихнат, но в очите му трепкаше предизвикателен пламък.

— Говори. Не желая да отпращам Робин. Нещо повече. — Тя хвърли към Лестър поглед, изпълнен с топлота и нежност. — Бих искала той да вечеря с мен довечера.

Лицето на Дъдли засия.

— На твоите услуги, Бес — промълви той с лениво възбуждащ глас, — винаги на твоите услуги.

Сесил беше раздразнен и не направи опит да го скрие.

— Ирландците в южна Ирландия останаха без водач. На мястото на Фицморис може да се появи друг фанатичен католик. Трябва да предотвратим това.

Елизабет изсумтя.

— Знам какво ще кажеш сега.

— Предполагам. Фицджералд изобщо не биваше да бъде отстраняван, Ваше величество. Може и да е непокорен, но е дребен лорд, който се интересува единствено от собствената си власт. Изпратете го обратно в Дезмънд, преди да се е появил някой друг, още по-опасен враг.

Кралицата започна да крачи напред-назад. Не можеше да понася нахалния, безочлив ирландски лорд, винаги го бе ненавиждала. А и Ормънд, който в момента бе в Ленстър по някакви свои дела, изобщо нямаше да остане доволен, ако вечният му враг се върнеше в Дезмънд.

Лестър пристъпи към нея.

— За пръв път в живота си съм напълно съгласен с Бъргли, Ваше величество, Фицджералд е безобиден, особено сега, когато Дезмънд е опустошен. Върнете го в Ирландия колкото е възможно по-скоро, преди поредният Фицморис да надигне глава срещу вашата власт с помощта на испанците.

Елизабет въздъхна.

— Ще го накараме в знак на благодарност за това, че е получил обратно Дезмънд, да се задължи писмено да бъде покорен и лоялен към вас — каза Сесил. — Така ще го направим ваш съюзник. — Той се усмихна. — Нека той да води войните в южна Ирландия. Ние трябва да съсредоточим усилията си в други посоки, както ни се иска от толкова време.

Сесил беше напълно прав. Ирландия бе постоянен, но пък дяволски маловажен, незначителен проблем. Елизабет кимна.

— Така да бъде. Онзи нищожен, наперен изменник ще бъде помилван и върнат в Дезмънд. По дяволите! Колко досадно е всичко това!

Сесил следеше отблизо движението на всички важни политически фигури по света — това му бе работата. В мига, когато научи, че Лиъм О’Нийл е пристигнал в двореца и видя, че Елизабет се втурва към покоите си, за да се приготви за срещата с него, Сесил се усамоти в залата за аудиенции и нареди да му доведат пирата.

О’Нийл влезе в залата с каменно изражение на лицето. Погледът му беше напълно непроницаем. Сесил заповяда на секретарите и помощниците си да излязат. Останали сами, двамата мъже се изправиха един срещу друг. Сесил се усмихна леко.

След известна пауза Лиъм отвърна на усмивката му.

— Милорд, искал сте да говорите с мен.

— Така е — каза Сесил. — Бих желал да те поздравя, О’Нийл, за чудесно изиграната игра. — В тона му се прокрадна възхищение.

Лиъм премигна невинно.

— За каква игра говорите?

— О, говоря за политическа игра. За опасна, смъртоносна политическа игра.

Очите на Лиъм се разшириха от престорена изненада, но лицето му придоби иронично изражение.

— Така ли?

— Има само едно нещо, което не мога да разбера.

Лиъм не реагира.

— Откъде знаеше, че Катрин Фицджералд се намира на френския кораб?

Светлокафявата вежда на Лиъм се изви въпросително.

— Какво ви кара да смятате, че съм бил наясно с този факт, милорд?

Сесил се засмя.

— О, хайде, стига си се превземал. Ти никога не би пленил такъв кораб. Знаел си, че тя е на борда му и точно за това го нападна. Така започна играта, нали?