Бренда Джойс - Обещанието на розата

Руфъс мина бавно през залата. Тя беше пълна с придворни. Кралят размени няколко думи с любимците си. Очите му заблестяха широко и настроението му се подобри още повече, когато забеляза на масата едно скъпо на сърцето му лице. То седеше точно под подиума. Толкова рядко виждаше това лице! Въпреки че Стивън беше останал в Лондон след настъпването на Нова година, когато доведе тримата синове на Малкълм Кенмор, той рядко се отбиваше в Тауър. А и когато го правеше, идваше само когато присъствието му беше необходимо или го викаха изрично.

Руфъс изгледа хубавия му профил секунда повече от необходимото. Неохотно отмести погледа си от наследника на Нортъмбърланд и тръгна през събралото се множество, което веднага му правеше път. Всички разговори престанаха мигновено.

— Седни до мен — каза приятелски Руфъс на Дънкан. Двамата се качиха заедно на подиума. Погледът на Руфъс се насочи пак право към Стивън. Усмивката му се стопи незабавно.

Стивън хранеше жена си с късче агнешко.

Разбира се, това беше само проява на учтивост от негова страна. Но нямаше нищо учтиво в начина, по който я гледаше или в пламъка в очите му и в разширените му от любовна страст ноздри. Макар и отдалеч, Руфъс ясно долавяше аромата на възбудата му.

Той погледна Мери. Лицето й беше пълно, а гърдите й бяха станали големи и отблъскващи. Представи си как изглежда, когато е права. Сигурно се клатеше като патица и приличаше на крава. Жена в нейното състояние не биваше да се показва на публично място. Той се вбеси, че трябваше да я търпи в залата си. Не стигаше това, но и знаеше, че Стивън е спал с нея, след като проклетият му глупав братя я бе довел в Лондон. И пак щеше да го прави, Позна по лицето на Стивън, че щеше да се нахвърли върху нея в мига, щом станат от масата.

Дънкан проследи погледа му.

— Удивително е каква власт има малката ми сестра върху този мъж. Удивително е… и опасно.

Руфъс го погледна.

— Тя наистина носи в корема си заплаха за теб, скъпи Дънкан.

— Сир, никога не сме говорили за това. Но смятате ли, че Де Уорън мечтае за Шотландия?

Руфъс сви рамене. Всъщност беше почти сигурен, че Стивън не мечтае за никакъв трон, но искаше събеседникът му да остане с друго впечатление.

— Приятелю мой, той, разбира се, никога няма да претендира за трона, но кой мъж няма да иска синът му да носи корона? Де Уорън е като баща си. Честолюбив и готов на всичко.

Руфъс нарочно не довърши мисълта си.

— Може би изчадието, което тя носи, ще умре.

Руфъс отпусна длан върху рамото на Дънкан, за да го успокои.

— Стивън ни е нужен, Дънкан. Не забравяй това. Той трябва да ни помогне да спечелим Шотландия за теб.

Дънкан почервеня ликуващо, когато чу, че кралят изрича толкова открито най-спотаените му мечти. Умът му трескаво заобмисля всичко. Дали да не посмее да премахне заплахата за себе си и за амбициите си, която представляваха Мери и детето й? От детето й се боеше повече, отколкото от тримата си братя, повече и от самата нея. Лесно беше да си представи как Стивън се обявява за принц регент.

— Явно сбърках, като позволих този брак — каза тихо Руфъс. — Може би ще дойде време да поправя тази грешка. Може би, когато ти седнеш на трона… — гласът на Руфъс заглъхна.

Дънкан не каза нищо.

Руфъс поиска шампанско.

Обядът продължи така, сякаш нищо не беше станало. Но Дънкан беше получил кралско разрешение да се погрижи връзките на Стивън де Уорън с шотландския трон да бъдат прекъснати веднъж завинаги.

— Защо се връщаме така внезапно в Олнуик? — попита Мери, когато Стивън нареди на оръженосеца си да подготви всичко за незабавното им заминаване. Момъкът изскочи като вихър от стаята. — Какво е станало, та трябва да тръгваме още днес? — гласът й се повиши.

Беше началото на май. Мери се намираше в двора от четири седмици, но не се чувстваше отегчена. Беше твърде заета да преоткрива тялото, усмивките и нежността на мъжа си.

Стивън обърна бавно лице към нея.

— Предпочитам да родиш в Олнуик, Мери. Това е най-подходящия момент да те отведа в Нортъмбърланд, тъй като трябва да се върна веднага.

— Но ти не отвърна на въпроса ми, милорд! — извика уплашено Мери. Защото в двора имаше слухове, които нямаше как да не чуе. Едгар й съобщи с горчивина, че Руфъс ще се опита да качи Дънкан на трона на Шотландия. Невъзможно беше тези слухове да са верни.

— Не искаш ли да си идеш вкъщи? Нима желаеш да родиш детето тук, в разгара на лятото? В Лондон никак не е приятно по това време.