Бренда Джойс - Пътуване към рая

Мъжете спряха да говорят и всички обърнаха поглед към Миранда. Тя беше нова и следователно — обект на значителен интерес. Страхът на Миранда нарасна, когато осъзна, че всичко това действително се случва.

— Миранда, това е Клийв — рече Лил. — Трябва да занесеш парите на него, три гроша, преди да се качиш горе — повтори тя.

Клийв бе висок и дебел, с оредяваща коса и мустаци. Погледна Миранда.

— Ей, ама тя добре ли е, Лил?

Лил настръхна.

— Нищо й няма. Нали, миличка?

Миранда хвърли поглед към Клийв, а сетне към Лил, уплашена до смърт.

Едър мъж, облечен в изцапани дрехи от шевро, брадясал и с няколко счупени зъба, се запъти към тях.

— Ей, малката, аз ще съм ти първият.

Миранда погледна към Лил.

— Лил, не мога.

Той бръкна в джоба си и подхвърли няколко монети на бара към Клийв.

— Как те викат? — той сграбчи ръката й.

Миранда почувства допира му и се ужаси. Пребледня и се опита да се отскубне.

— Името й е Миранда — рече Лил разтревожена. — Всичко е наред, миличка, заведи Мое до стаята си. Той ще знае какво да направи.

Мое се засмя, откривайки жълтите си зъби, няколко от които липсваха. Награби Миранда през кръста.

Сърцето й запрепуска бясно. Тя погледна умолително Лил и започна да се бори.

— Не!

— Много е бойна! — Мое бе очарован. Отново се засмя, вдигна я, сякаш бе перце, и я понесе по стълбите. Тя не спираше да се бори, биеше се с истерична сила. Лил не можеше да изтърпи това.

Тя се втурна нагоре по стълбите с мисълта, че трябва да спре Мое. Настигна ги точно когато влизаха в спалнята на Миранда и ги последва. Мое хвърли Миранда на леглото и посегна да разкопчае колана си.

— Не, Мое — рече Лил. — Не искаш нея, а мен.

— Не, по дяволите. Искам новата, Лил. Тя е по-хубава. Задъхана, Миранда се сви на леглото и се изопна, а по изрисуваните й страни сълзите се смесваха с ружа.

— Доскоро беше болна — сопна се Лил и застана между Мое и леглото. — Мислехме, че е може да работи, но явно не.

— Махни се от пътя ми — изръмжа Мое.

Лил зае заплашителна поза.

Мое изсумтя.

Лил го погледна сърдито и започна да разкопчава роклята си откъм гърба.

— Няма да я бъде, Лил — рече Мое, но се възбуди и се ухили. Лил плъзна роклята си до кръста, разкривайки частичен корсет, който повдигаше гърдите й и над който стърчаха зърната и.

— Знаеш колко съм добра — рече тя дрезгаво.

— По дяволите — изруга Мое. Очите му горяха.

Лил свали роклята си до долу. Не носеше фусти — всъщност не носеше нищо, освен чорапи и жартиери. Мое се загледа в къдравите косми между бедрата й, а после си пое дълбоко въздух, когато Лил се пипна там.

— Кажи ми кого искаш сега, Мое — прошепна тя.

Той я награби. Лил се отскубна, изтича през вратата и се втурна в съседната стая, която бе нейната. Мое я последва. Лил се върна малко по-късно и намери Миранда просната на леглото в същата поза, със затворени очи.

— Добре ли си, миличка? — попита тя, като вдигна роклята си и я облече.

Миранда я погледна с благодарност.

— Имам една идея, Миранда, която ще ти помогне да не лягаш по гръб. Сега ще сляза долу, но ще е най-добре да стоиш тук, докато говоря с останалите момичета и с Моли.

— Говори с мен сега — рече Моли мрачно от вратата, облечена в обичайния си черен сатен. Роклята й, за разлика от тази на момичетата, бе нова. — Тя защо се е скатала тук сама?

— Моли, Миранда току-що е изгубила мъжа си. Та тя е почти дете! Погледни я. Трябва й време…

— Ще й мине — рече Моли.

— Да, с времето — Лил се загледа, сложила ръце на кръста.

— Лил, позволяваш си твърде много — рече Моли, като се намръщи. — Платих пари за нея и очаквам да си ги изкара.

— Аз ще поема нейния дял — рече Лил. — Ако аз и останалите момичета вземаме по още един клиент на вечер, ще е все едно, че и тя работи.

— Останалите момичета никога няма да се съгласят.

— Мисля, че ще ги убедя. Всички й съчувстват.

На Моли не й се искаше да си признае, но откакто видя момичето за първи път, не бе убедена дали да я купи поради странното й душевно състояние. Това я накара да се зачуди какво ли се бе случило с момичето, та бе толкова отнесена и замаяна. Сега, разбира се, знаеше, защото Лил бе разказала на всички. Момичето я трогна и я накара да изпита съчувствие — нещо съвсем не на място точно тук.

— Ако можеш да придумаш останалите момичета да го направят, ще опитаме известно време. Но тя все пак ще трябва да сервира пиене.

— Можем да кажем, че ти е племенница — рече запалено Лил. — И затова не й е разрешено.