Бренда Джойс - Пътуване към рая

— Мили боже! Никога не съм виждала толкова много коса на една глава. Ти си късметлийка, Бела, знаеш ли?

Лил свърши и разпръсна косата на Миранда върху раменете й, за да изсъхне. Махна кърпата и й подаде един халат от гардероба, много подобен на този, който носеше самата тя. Миранда го погледна без любопитство, той беше прозрачен и не скриваше нищо. Това й напомни факта, че наистина е в бордей. Но го облече. Не й пукаше. Вече нищо нямаше значение.

Миранда вдигна глава, когато Лил се върна в стаята с поднос с храна. Лил се усмихна ведро.

— Здравей отново, Бела. Донесох ти малко храна.

Храна. Тя не беше сигурна кога бе яла за последен път, но ароматът на чили и боб бе остър и макар че й беше все едно дали ще яде или не, стомахът й ядно се бунтуваше. Неволно погледна към пълния поднос. Въздъхна и каза на Лил:

— Казвам се Миранда, а не Бела. Очите на Лил се ококориха от изненада.

— Ама ти наистина можеш да говориш! О, миличка, толкова се притеснявах за теб! Добре ли си?

В отговор Миранда почувства как очите й отново се насълзяват. Извираха отнякъде дълбоко в нея, в душата й. О, Дерек.

— Какво има, миличка? — тонът на Лил бе съчувствен.

— Мъжът ми.

Лил седна на леглото до нея.

— Искаш ли да ми разкажеш? Може би ще ти олекне.

— Но няма да го върне — рече меко Миранда.

— Съжалявам.

Миранда поклати глава.

— Не мисля, че мога да продължавам без него — гласът й секна.

Лил преметна ръка около нея.

— Трябва, мила. Ако той те обича толкова, колкото и ти, значи ще иска да продължиш.

В думите й имаше истина. А имаше и нещо друго, нещо, за което бе избягвала да мисли през цялото време и ръката й несъзнателно се премести към корема й в стар като света закрилнически жест.

Лил ахна.

— Миличка, да не си бременна? Миранда кимна.

— Тогава трябва да ядеш и да продължиш да живееш — рече твърдо Лил.

Миранда знаеше, че тя е права, но не знаеше дали ще може.

— Толкова е трудно.

— Не, не е. — Тя сложи подноса в скута й и й подаде една лъжица. — Хапка по хапка.

Миранда започна да яде.

— Миличка, ще ида да видя дали не мога да ти осигуря още няколко дни за траур, за да се стегнеш, преди да започнеш работа.

Миранда спря да яде. Бе вцепенена от страх.

— Лил, не мога.

Лил направи кисела физиономия.

— Милинка, ще трябва да си изкарваш прехраната.

Миранда поклати глава и преглътна едно ридание, като видя златистия образ на Дерек. Какво значение имаше? Какво изобщо имаше значение?

Лил я гледаше намръщена. Успокояваше я, докато се хранеше, каза й да се наспи и я увери, че ще дойде да я види на сутринта. Тръгна си и Миранда заспа неспокоен сън, прекъсван от кошмари за убийството на Дерек. Веднъж се събуди с вик и Лил се втурна полуоблечена, за да я успокои.

Следващите няколко дни минаха като в мъгла. Лил идваше често да я види и я запозна с други момичета — проститутки, които изглеждаха мили и жизнерадостни, макар и любопитни. Мъката на Миранда и липсата на живец у нея изтръгна съчувствие и състрадание от всички. Тя рядко се усмихваше, а когато го стореше, това бе съвсем лека, едва забележима, тъжна и изпълнена с болка усмивка. Лил не беше единствената, която я съжаляваше и искаше да я закриля. Така бе и с повечето от останалите момичета.

Дойде денят, когато Моли реши, че Миранда е готова за работа. Лил й донесе вестта следобед и Миранда я загледа уплашено.

— Какво ще правя?

— Ще ти помогна да се облечеш — каза й Лил. — Ще сервираш напитки долу и когато някой мъж поиска да те заведе до стаята ти, първо взимаш парите и ги даваш на Клийв. Никога не прекарвай повече от половин час с един мъж. Още по-добре двайсет минути. Веднага щом приключи го изритваш.

Сърцето на Миранда започна да бие силно. Лил я прегърна.

— Ще се справиш чудесно.

Роклята й бе от розов сатен, избеляла и износена. Имаше много голямо деколте, което разкриваше почти всичко от малкия бюст на Миранда. Лил среса косата й и я пусна — блестяща и дълга до кръста. Понеже Миранда бе толкова бледа, Лил сложи малко руж на устните и страните й. Сетне погледна творението си и си помисли, че Миранда прилича на изрисувана порцеланова кукла. Усети как я пронизва жал. Слязоха долу и с всеки изминал миг Миранда ставаше все по-уплашена.

Барът бе шумен и отвсякъде се носеше гръмогласен смях. Усещаше се остра миризма на мъжки тела и евтино уиски. Лил усети как Миранда се сковава, видя бледото й лице и я хвана за ръката.

— Всичко е наред.