Бренда Джойс - Огнена стихия

— Проклети корсети — каза гневно той и небрежно разхлаби връзките на гърба й.

— Върви по дяволите, Брет — извика Рандолф.

Брет коленичи край Сторм и повя на бледото й лице.

— Тя няма нужда от корсет — каза той. След това попита с лошо предчувствие: — Къде е Лиан?

— Не знам. Ще ида да доведа Марси и да потърся някакви ароматни соли.

Но преди да успее да излезе, вратата се отвори рязко и Марси, Грант и Пол влетяха в стаята.

— Мили боже, какво се е случило? — извика Марси.

— Какво се е случило, по дяволите? — изрева Пол, забелязвайки развързания корсет на братовчедка си и босите й крака.

— Тя припадна — обясни спокойно Брет.

Лиан каза, че е била в градината с разкопчани дрехи, а сега е в безсъзнание — гневно каза Пол. — Кой е виновникът? Ще го усмъртя!

— Успокой се — каза Грант. — Нека Брет обясни.

— Тя си беше свалила обувките, Пол, защото я боляха краката — каза той сухо. — Не мисля, че осъзнаваше колко неприлично е това. Аз развързах корсета след като тя припадна.

— Тя не е привикнала към корсетите — каза загрижено Марси. — Грант, иди и накарай Лиан да престане с грозните си клюки.

Грант кимна и излезе точно когато Рандолф се връщаше със солите. Сторм изстена. Брет, все още на колене, посегна, без да мисли, да погали лицето й. Кожата й беше невероятно нежна. Марси веднага застана до тях и го отдръпна, хвърляйки му предупредителен поглед.

— Подай ми брендито, Брет — нареди тя. Брет стана неохотно. Едва откъсна очи от красивото момиче. Пол Лангдън изникна до него и той се отправи към другия край на стаята. Скоро след това Сторм и Пол напуснаха соарето, без да се връщат в салона.

Слънчевата светлина проникваше през кретонените пердета в стаята на Сторм и скоро я събуди. Заедно с това в главата й се пробуди споменът за фиаското снощи. Прииска й се да умре от унижение. Даже сега, в леглото, лицето й пламна. О, боже. Как беше могла да припадне?

Никога, никога вече няма да нося корсет, закле се тя, обръщайки се по корем и зарови лице във възглавницата. Какво ли си бяха помислили всички? Какво ли си беше помислил Брет? Но в крайна сметка всичко беше станало по негова вина! Беше загубила дъха си, докато се бореше с него. Проклет да бъде, че пак се намеси в живота й. Що за арогантно конте, помисли си тя с яд, седнал да раздава акъл наляво-надясно, вместо да си гледа работата.

Нямаше смисъл да продължава да се излежава. Сторм умираше от желание да препусне с Демон през плажа, докато не оставеше Сан Франциско и всичките му обитатели далеч, далеч зад себе си. Но се беше успала и не искаше скучната, безмълвна компания на Барт; ужасяваше я и мисълта да язди заедно с някой от вчерашното парти. Но докога можеше да се крие така?

Обу бричовете си от еленова кожа. По дяволите всички изящни дрешки! Те не й подхождаха, това беше повече от ясно. Сплете косата си и слезе на долния етаж, без да обръща внимание на мълчаливото неодобрение на иконома Барт и прислужницата. Поне храната беше нещо, което още й доставяше удоволствие. Изяде три яйца, една малка пържола, пресен хляб и пържени картофи и като капак на всичко това — парче пъпеш. Почувства се приятно натъпкана.

— Госпожа Фърлейн е тук, госпожице — обяви Барт от вратата.

— О, няма нужда от тези формалности — извика Марси, подминавайки го забързано. Изгледа учудено облеклото на Сторм, но се усмихна и я целуна по бузата.

— Добро утро, мила. Добре ли спа? Като я гледаше, на Сторм й се приплака.

— Не съвсем — промърмори тя. Марси седна до нея и положи длан върху нейната.

— Как се чувстваш?

— Добре — поне физически. Сапфирено-сините очи срещнаха небесносините.

— Един малък припадък нищо не означава. Нито си първата жена, която припада, нито ще си последната.

Сторм усети изпълващата очите й влага.

— Не искам да виждам вече когото и да било от тези хора. Никога вече!

— Сторм…

— Не. Всички те знаят, че аз съм само… само едно селско теле. Настъпих онзи човек два пъти, докато танцувахме, почти се стоварих по лице и половината зала го видя, а и как ненавиждам тези обувки! След това пък трябваше и да припадна! И то дори не по своя вина! А заради онзи Д’Аршан!

Марси вдигна вежда.

— Сторм, вчера ти беше красива и всеки мъж там си го помисли. Рандолф е омагьосан от теб, както и, мисля, още половин дузина ергени. Ако не си добра танцьорка, можеш просто да вземеш няколко урока. А аз лично въобще не съм те видяла да се подхлъзваш… е, това се смята за много женствено.