Бренда Джойс - Огнена стихия

Сторм направи гримаса.

— Аз обаче не съм женствена. Яздя и стрелям, и ловувам, и плувам по-добре от повечето мъже — така казва татко. Висока и силна съм, а краката ми са твърде големи. Ръцете ми са червени и покрити с белези, и захабени, а във всички онези красиви рокли се чувствам като урод. Бих искала да си ида у дома. — Тя преглътна гневно и една сълза потече от окото й.

— Много си женствена, Сторм, и много красива, и аз бих искала да можеше да се видиш през очите на другите. Височината ти е великолепна, ти си една от най-грациозните жени, които съм виждала. Просто имаш нужда да се успокоиш и може би да свикнеш да носиш рокли и обувки.

— Всичко това е толкова глупаво — каза Сторм и подсмръкна. — След шест месеца се връщам вкъщи. Знаеш ли какво правя аз вкъщи, Марси? Работя в ранчото с момчетата. Ходя на лов с братята и баща си. Мога да опека на шиш най-хубавото месо, което можеш да си представиш. Ако бричовете ми се скъсат, зашивам си ги сама с парче лико. — Сторм сложи лакти на масата и опря брадичка на дланите си.

— А какво правиш, ако паднеш от коня, Сторм? — попита нежно Марси.

Сторм вдигна очи.

— Ами качвам се обратно, разбира се.

Марси само я погледна. Сторм осъзна значението на това, което току-що беше казала. Намръщи се.

— Искам да накарам семейството си да се гордее с мен, наистина — каза страстно тя. — Само че е… толкова трудно!

— Ще те заведа на обяд, Сторм. Ела. Ще ти помогна да се преоблечеш.

Но мисълта да се появи пред хора накара Сторм да пребледнее.

— Може би утре.

— Сторм…

Единственото нещо, което със сигурност не беше, бе страхливка. Можеше да си представи реакцията на баща си, ако той беше тук. Щеше да е толкова разочарован, ако я видеше да се крие в къщата на Пол, изплашена да не би някой да я види.

— Добре — каза тя. — Но без корсети, Марси.

Малко по-късно двете седяха в красивия черен файтон на Марси. Сторм носеше кремава муселинена рокля на розови райета с подходяща шапка, накривена шикозно на главата й. Косата й беше изтеглена назад и се спускаше свободно по гърба. Ръкавиците и чантичката й бяха плетени. Обувките към роклята бяха много по-удобни от онези, които бе носила вчера, с ниски токчета. Марси реши, че обущарите са били виновни за болките в краката й. Всъщност, докато каретата се движеше по улица Калифорния и мъжете се обръщаха да погледнат, Сторм се чувстваше поласкана и дори елегантна.

— Какво точно се случи вчера? — попита Марси.

Сторм нямаше нищо против да й каже.

— Рандолф и аз отидохме да се поразходим в градината. Тогава се появиха Брет и Лиан и Брет се направи, че иска да защити репутацията ми. Що за хрумване! Краката зверски ме боляха и Рандолф ми помогна да се събуя. Брет съвсем откачи и настоя отново да ги сложа и да се прибера в къщата. Сграбчи ме и тогава аз не можах да си поема дъх и припаднах.

— Много странно — каза Марси. — Ако беше излязла с който и да е, бих разбрала загрижеността на Брет, но Рандолф е джентълмен и негов приятел.

— Брет Д’Аршан има нужда от урок по маниери — надуто заяви Сторм.

— Скъпа, не знам дали го осъзнаваш, но бъди внимателна, когато се разхождаш сама с мъж. Не всички имат добри намерения, когато водят дама в тъмната градина.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, някои биха се опитали да те целунат, разбира се.

Сторм се разсмя.

— Само да се опитат! С удоволствие ще насиня още едно око!

Марси се усмихна.

— Предполагам, че не трябва да се безпокоя за теб. Всъщност съществуват и някои по-малко жестоки начини да охладиш прекалено настоятелния джентълмен.

— Например?

— Едно твърдо не.

Сторм се усмихна.

— И, Сторм, Брет е джентълмен и добър човек.

Тя изсумтя не особено изискано.

— Пък аз съм фина дама! Ха!

Марси реши да не й казва, че ще обядват в хотела на Брет. Не можеше да се начуди защо той се е държал толкова странно вчера. Възможно ли беше да е ревнувал, когато Сторм и Рандолф са изчезнали в градината? Марси ги беше видяла да прекосяват стаята, а почти веднага след това и Брет и Лиан да тръгват в същата посока. Сякаш Брет нарочно бе решил да я проследи. Но това беше глупаво.

Хотелът на Брет беше елегантна тухлена викторианска сграда на ъгъла на улица Стоктън. Бе заобиколен от магазини, закусвални, сергия за сладолед — и две пресечки по-надолу, „Златната дама“. Преддверието блестеше с дебели златисти турски килими, кристални полилеи, канапета от раирана коприна и кадифени завеси в бяло и златно. През огромните прозорци влизаше много светлина, а високият таван бе покрит с огледала. На втория етаж се намираха стаите за гости. Мебелировката беше оригинална и впечатляваща. Марси видя, че Сторм е смаяна.