Бренда Джойс - Огнена стихия

Трапезарията беше елегантна като преддверието и също така декорирана в бяло и златно. Стените бяха тапицирани в тежки златисти копринени тапети с мотив на Дървото на живота в коралово, зелено и синьо. Колосан бял лен покриваше масите, а отгоре му сияеше кристалът на чашите. Марси се усмихна на облещената Сторм.

Пред тях две матрони и трима мъже чакаха да бъдат настанени. Мъжете дискутираха търговията в Китай. Изведнъж Марси дочу фамилията си. Една от матроните, която бегло познаваше, бе казала: „… и вечерта у Фърлейнови вчера.“ Марси наостри уши.

— Била е навън — с двама джентълмени? — попита госпожа Бътърфийлд.

— И то без обувки. А после припаднала — каза знаещо госпожа Чеиз.

— Кой я е целунал?

— Не знам. Но да излизаш сама с двама господа… Чудя се дали въобще сме научили цялата история.

— Ако е била без обувки, може би и гащите й ги е нямало.

За миг Марси изгуби ума и дума от възмущение. След това икономът поведе двете клюкарки към определената за тях маса. Марси хвърли поглед към Сторм, но тя така внимателно изучаваше обстановката, че беше изключено да е чула нещо от казаното. Марси беше бясна. Знаеше, че онази гнусна малка Лиан ще започне да разпространява слухове със светкавична скорост — и се беше оказала права! С помощта на майка си, разбира се. Марси възнамеряваше да посети госпожа Чеиз по-късно този следобед и да я направи на нищо. И да разпространи вярната история.

— Никога не съм и сънувала, че едно място може да изглежда така — прошепна Сторм. Марси се опита да се успокои. Не искаше Сторм да забележи, че нещо не е наред.

— Това е едно от най-елегантните заведения в Сан Франциско. Реших, че ще ти хареса.

Сторм се усмихна.

— Просто не мога да повярвам.

Скоро ги настаниха на една овална маса за четирима до прозореца, който гледаше към улицата. Сторм прекара доста време в изучаване на менюто, абсолютно възхитена. Приятелката й се наведе напред.

— Имаш ли нужда от помощ с това нещо? — попита тя, след което с периферното си зрение забеляза приближаващия се Брет.

— Просто не мога да реша — каза Сторм и широко се усмихна. — Всичко звучи толкова добре.

— Може би аз бих могъл да помогна — намеси се Брет.

Сторм ахна и вдигна очи. Той стоеше там с топъл поглед и меко изражение на лицето. Тя веднага се изчерви.

— Добър ден, дами — каза той, хвърляйки къс поглед към Марси, след което отново погледна към Сторм. — И двете сте зашеметяващи днес.

Марси се усмихна. Знаеше, че комплиментът не е отправен към нея.

— Може ли? — Той придърпа един стол между двете.

— Моля — каза Марси.

Сторм замръзна.

— За какво имате настроение, Сторм? — попита той, без да сваля очи от лицето й. — Въпреки че, колкото и надуто да звучи, всичко в менюто е добро.

— Не знам — промълви Сторм, стресната от учтивостта му и от начина, по който я гледаше. Искаше й се да не му обръща внимание или пък още по-добре, да му каже да се маха, но разбра, че спрямо Марси това щеше да е ужасно грубо — тя беше негова добра приятелка.

— Опитай сьомгата. Яла ли си някога сьомга? Това е сладководна риба, която докарваме с кораби от север. Много е хубава.

— Ще взема фазан — каза Сторм, остави менюто и се загледа през прозореца.

— Сторм! — извика Марси, неспособна да повярва, че момичето е толкова грубо.

Лицето на Брет потъмня от изблик на гняв. За миг той не можеше да говори.

— Бих искал искрено да ви се извиня за всичко, което съм направил, за да ви обидя вчера — каза той накрая. Сторм го погледна за миг и кимна. Видя, че гневът му се усили. Погледна Марси и осъзна, че тя е огорчена и стресната заради нея. Успя да оформи лека усмивка на устните си.

— Благодаря ви. Приемам извиненията. — Отново се загледа през прозореца, защото не искаше Марси да разбере, че е излъгала. Беше твърде сърдита, за да приеме извиненията наистина.

— Благодаря — каза хладно Брет. — Може би тогава ще можем да започнем отначало?

Тя се принуди да го погледне. Лицето му беше сериозно и мрачно.

— Но разбира се.

— Добре. Хайде да пояздим утре. Ще ви се обадя в два следобед.

Сторм се ококори.

— Но…

— Чудесна идея, Брет — прекъсна я Марси. — Така ще можете да изгладите каквито конфликти има между вас. В два е чудесно. Така Сторм ще успее да отдели внимание и на сутрешните си ухажори. — Тя му се ухили.

— Добре. Значи се разбрахме — каза той и стана. — Приятен обяд, дами.

Сторм погледа високата му, широкоплещеста и елегантна фигура, отдалечаваща се от масата им. След това се обърна към приятелката си.