Бренда Джойс - Скандална любов

— Той има повече от една? — попита Никол, още по-оскърбена и наранени.

— Не, никога не е бил с две едновременно, но често ги сменя. — Марта видя изражението й и добави. — Но повечето мъже правят така.

— Не и Робърт, нали? — Внезапно на Никол й се прииска да си отхапе езика, защото въпросът бе твърде интимен дори за най-добрата й приятелка.

Ала Марта се засмя.

— Не, не и Робърт. Имам късмет.

Никол знаеше колко много обича Марта своя съпруг и колко той я обожава.

— Имаш голям късмет — съгласи се тя.

Марта я погледна.

— Мисля, че Клейбъроу те е харесал, Никол.

— Смятал е, че съм омъжена.

— Въпреки това мисля, че те е харесал. От време на време го виждам в Лондон и знам, че никога не е проявявал интерес към която и да е жена; жените са тези, които се хвърлят в краката му. Освен, разбира се, лейди Елизабет Мартиндейл.

— Лейди Елизабет Мартиндейл?

— Дъщерята на маркиз Стафърд. — Марта направи намръщена гримаса. — Наистина мисля, че те е харесал. О, колко жалко, че са сгодени!

Никол замръзна.

— Той е сгоден за нея?

— Не знаеше ли?

— Не знам нищо за него — отвърна Никол. Целият свят внезапно й се стори напълно застинал.

— Сгодени са от много дълго време, откакто тя беше на две годинки — а тя съвсем скоро навърши осемнадесет — тихо каза Марта, сякаш искаше да смекчи удара. — От край време се знае, че херцог Клейбъроу не е свободен, за огромен ужас на всички млади дами. Изчакват да мине сезонът и да дойде лятото, за да се оженят.

— Разбирам — промълви Никол и се изправи вдървено. Пулсът бучеше в ушите й, оглушаваше я. Годеж между две толкова могъщи фамилии, годеж, сключен преди цели шестнадесет години, бе като записан върху камък. Все едно, че вече се бяха оженили.

Всичко пред очите й плувна в червена мъгла.

Значи не просто я е сметнал за омъжена, ами и е сгоден, а след седем-осем месеца ще бъде и женен. Този мъж беше по-голям мерзавец, отколкото бе предполагала!

— Никол! — Марта се изправи разтревожена. — Седни и пийни малко чай. Моля те.

Никол я погледна. Очите й святкаха.

— Мислех, че той иска да се ожени за мен! За мен!

— О, Никол!

Никол се обърна и тръгна към вратата с широки крачки.

— Никол, къде отиваш? — извика отчаяно Марта. — Не прави нещо, за което после ще съжаляваш! Моля те, недей!

Не знаеше дали Никол изобщо я е чула. Секунди по-късно я видя да изскача от конюшнята, яхнала по мъжки своя кървавочервен жребец, почти забила нос в черната му грива, и да препуска в галоп по посока на Чапман Хол.

Херцогът излезе от конюшнята, от която долитаха удари на чукове по дърво. Подменяше две от стените на обора, които се нуждаеха от сериозна поправка. Дотук беше доволен от напредъка на работниците, които бе наел.

Отправи се към къщата с широки крачки и с намерението да отдели малко време на кореспонденцията си преди обяда. Едва бе направил няколко стъпки обаче, когато звукът от препускащи копита го накара да се спре и да подири източника му.

Откъм гората, простираща се отвъд зле поддържаните ливади, се задаваше величествен чистокръвен жребец. Животното препускаше в галоп ливадата му, понесло на гърба си ниско приведения си ездач, и секунди по-късно се спря току пред него толкова рязко, че се изправи на задните си крака. За свое изумление херцогът разпозна в ездача му Никол Шелтън.

Никога досега не беше виждал дама, а и въобще жена, да язди по мъжки и това само по себе си бе повече от шокиращо. Гледката на дългите й крака, стегнати в прилепнали мъжки панталони и притискащи мощно коня, го омагьоса. После забеляза и всичко останало, цялата й невероятна, дива красота — пламтящите сиви очи, разпиляната й, разрошена от вятъра коса, която се вееше зад гърба й. Тя беше великолепна а той — замръзнал на мястото си, едновременно шокиран от дръзкото й пренебрежение към всички съществуващи правила и обзет от свирепо желание.

Никол скочи на земята и тръгна към него. Дългите й крака и изпъваха тъканта на панталоните, без да оставят нищичко от формите й на неговото въображение. Неспособен да откъсне очи от тази гледка, той мислеше единствено за това, че жена, която може да язди така кон, със сигурност би яздила и самия него не по-зле. Обзет от тази мисъл, забеляза чак в последния момент как Никол вдига камшика си.

— Жалък негодник! — изсъска тя, като замахна яростно към лицето му.

Само рефлексът помогна на херцога да сграбчи китката й в мига, в който преплетеният край закачи челюстта му, оставяйки след себе си болезнена червена диря. Изненадата му бързо се смени с гняв. Той изтръгна камшика от ръката й, строши го на две и го хвърли настрана. Никол нададе яростен вик и отново замахна, решена да го удари още веднъж. Той обаче я хвана за лакътя, изви светкавично ръката й назад и я блъсна към стената на обора. Никол нямаше намерение да се предава. Другата й ръка се стрелна хищно към него с извити пръсти и насочени напред нокти. Херцогът хвана и нея и Никол се озова прикована към стената с ръце над главата. Миг по-късно и няколкото сантиметра, които ги разделяха един от друг бяха стопени и коравото му, възбудено тяло се притискаше към нейното.