Бренда Джойс - Скандална любов

С приближаването на сватбата първоначалните й възражения срещу този брак ставаха все по-силни и по-силни. Тя не обичаше Пърси. Познаваше го съвсем бегло, на практика за нея той бе непознат. Не искаше да се жени. Не искаше да бъде съпруга и да изпълнява двете основни функции на съпругата — да е красив орнамент и да дари мъжа си със синове. Не искаше да напуска Драгмор. Мисълта за това я изпълваше с паника. Инстинктивно знаеше, че Пърси никога няма да й позволи да става със зората и да язди редом с него из именията му. Той щеше да очаква от нея да се забавлява с други дами и да запълва времето си с почтени женски занимания, винаги да бъде прилично облечена, да е пасивна и покорна — с една дума, да бъде идеалната жена. Ужасяващ страх започна да изпълва Никол. Животът й щеше да се промени изцяло и завинаги.

Не можеше да се примири с това. Нощта преди сватбата тя избяга. Изпрати на Пърси писмо с молба за прошка, макар да знаеше, че не би могла да предложи нито на него, нито на когото и да било друг никакво разумно обяснение за своето поведение. На родителите си също остави писмо. Не избяга много далеч, защото нямаше нужда. Това, че отсъстваше в деня на сватбата и че бе изпратила писмо на Пърси, бе напълно достатъчно. Очакваха се повече от петстотин гости и въпреки че в действителност не беше зарязала Пърси сам пред олтара, както твърдяха по-сетне слуховете, стореното от нея бе повече от ужасно. Пърси никога повече не й проговори, а шест месеца по-късно се ожени за една порядъчна викторианска дама.

След първоначалния си изблик на гняв баща й също не й говори почти цял месец. Никол ужасно съжаляваше, че бе наранила Пърси, съжаляваше и за това, че бе наскърбила своите родители, ала не съжаляваше, че не се бе омъжила за Пърси.

Разполагаше само с една седмица, за да се съвземе от постъпката си. През следващите месеци родителите й продължиха обичайния си живот и Никол ги придружаваше навсякъде.

— Няма да се криеш в Драгмор — бе казал баща й. От седмица насам това бяха първите му и единствени думи към нея. — Ще си понесеш последствията от това, което направи.

Беше ужасно да ходи от бал на бал, всички да я зяпат, всички да шушукат зад гърба й. Знаеше, че родителите й страдат не по-малко и й беше болно за тях, може би дори повече, отколкото за самата нея. Ходеше с високо вдигната глава и се държеше така, сякаш нищо не се е случило, но вътрешно се чувстваше като странен екземпляр в зоологическа градина. След няколко месеца родителите й позволиха да прави каквото иска, но тогава без друго появата й на публични места вече не беше събитие; клюкарите си бяха намерили нови злободневни теми.

Сега, докато лежеше в леглото си и се взираше в златните орнаменти по балдахина отгоре, Никол изпитваше огромно желание да се разплаче, по-силно от всякога. Преди да навърши осемнадесет и да дебютира в обществото, животът й бе прекрасен. После се бяха заредили провал след провал. Трябваше вече да си е научила урока. Ала не, наивна както винаги, тя се бе влюбила в херцога от пръв поглед и беше решила, че той е нейният рицар в сияйни доспехи. Никога повече няма да бъде такава глупачка!

Обърна се на една страна със сухи очи. Той бе сметнал, че е омъжена. Никога не бе имал почтени намерения спрямо нея. Внезапно тя стисна юмруци, обзета от гняв. Мерзавец!

На следващата сутрин Никол стана с изгрева, както обикновено. Беше прекарала една неспокойна нощ, изгаряна от буен гняв. Адреналинът й даваше сили и макар почти да не бе спала, не чувстваше умора. Отиде да закуси с баща си и брат си, обута в бричовете си и решена днес да се присъедини към тях и да продължи да живее така, сякаш нищо не се е случило. Сякаш херцог Клейбъроу не съществуваше.

И двамата мъже впериха очи в нея.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза Чад.

Без да му обръща внимание, Никол седна срещу него, вляво от баща си. Наля си чай, усещайки втренчения поглед на графа.

— Боля ме глава почти цяла нощ.

— Искам да отидеш на лекар — каза графът.

— Вече съм добре, татко, наистина — отвърна Никол, но не съумя да се усмихне.

— Ти никога не боледуваш — рязко каза Никълъс Шелтън. — Искам днес да си почиваш, Никол.

Тя стисна решително устни.

— Искам да яздя с теб и Чад.

— В никакъв случай. — Той я погледна така, че тя предпочете да не спори повече.

След като закуси, Никол се почувства уморена и изтощена. Щом Чад и графът излязоха, тя се върна в спалнята и се стовари на леглото. Пред очите й изплува красивото лице на херцога. Никол сви юмруци и стисна клепачи.