Бренда Джойс - Скандална любов

— Нищо не съм направила, братко — отвърна тя. — В края на краищата, не съм аз тази, която излиза вечер и се прибира чак в късния предиобед!

— Ти не си мъж — изтъкна язвително Чад.

— Стига — намеси се меко графът. Топлият му поглед не се отделяше от дъщеря му. — Ти сияеш, Никол. Има ли нещо, което би искала да ми кажеш? — Въпросът бе зададен съвсем небрежно.

Баща й я познаваше твърде добре. Тя бе първото му дете от графиня Джейн и се бе радвала на бащините му грижи много повече от своите братя и сестри. Освен това бе по-близка с него от Чад, Ед и Реджина. Свързваше ги нещо, което бе трудно обяснимо, въпреки закачливото твърдение на майка й, че това е необузданата кръв, течаща във вените и на двама им, и произтичащото от нея пренебрежение към правилата. Никол бе сметнала тези думи за шега и ги бе приела със смях, но графът кой знае защо се беше ядосал на съпругата си за дръзката забележка.

Баща й я обичаше много и тя го знаеше. Познаваше я твърде добре и на всичко отгоре бе твърде умен. А Никол определено не беше готова да каже на когото и да е от семейството си, че има ухажор, още по-малко, че това е херцог Клейбъроу. Не се осмеляваше да се запита защо иска да запази това в тайна при положение, че никога не бе имала тайни от семейството си. За хиляден път си припомни какво се бе случило днес край потока и се изчерви.

— Не, татко — каза тя колкото се може по-сдържано. — Просто съм щастлива, че се върнахте. Липсвахте ми. — С тези думи Никол го прегърна още веднъж, но той само я изгледа още по-подозрително.

На следващата сутрин Никол отново повика две камериерки да й помогнат да се приготви за срещата с херцога. За щастие и Чад, и графът бяха нейде из полето по работа, така че нямаше как да забележат необичайното й облекло и да се запитат за къде се е нагласила така. Обикновено тя ги придружаваше, но днес успя да ги излъже, че има главоболие. И двамата я бяха изгледали скептично, а Чад направо бе избухнал в смях.

— Ти? — възкликнал бе той. — Ти имаш главоболие? — Сетне, смеейки се, бе препуснал заедно с баща й, преди Никол да успее да го удуши, както й се искаше.

Тя се появи в Чапман Хол малко след обяд, неспособна да чака и миг повече. Преди още да слезе от седлото, един от конярите вече бе хванал юздите на коня й, а херцогът излезе от къщата, сякаш я беше очаквал.

Никол го дари с ослепителна усмивка, но не получи същия отговор. Изражението му бе мрачно и сурово. За миг я обзе смут, но после се овладя, благодари на коняря и скочи на земята. Когато вдигна поглед, херцогът вече обясняваше на мъжа, че е свободен и че няма нужда да отвежда коня й. Това я обърка. Ако ще ходят отново на езда, защо не нареди да доведат и собствения му жребец?

Едва сега осъзна колко строго и непроницаемо е лицето му и радостта й помръкна. В погледа му, който най-после се насочи към нея, нямаше никаква топлина.

— Случило ли се е нещо? — попита тя с разтуптяно от смущение сърце.

— Боя се, че да — решително заяви той. — Изглежда, че ще трябва ви се извинявам до края на живота си. Направих ужасна грешка, въпреки че можеше да бъде още по-ужасна.

— Каква… каква грешка? — Стомахът й се сви. Не можеше да има предвид, че е сгрешил в чувствата си към нея, просто не можеше!

Херцогът стисна челюст.

— Нямах представа, че не сте омъжена.

В първия момент Никол не разбра. Нямал представа, че не е омъжена? И какво от това? И тогава в съзнанието й проблесна първата ужасяваща искрица на разбиране.

— Какво искате да кажете?

— Предполагах, че сте омъжена, естествено.

— Мислел сте ме за омъжена? — повтори като ехо тя.

Той не каза нищо.

Мислел е, че е омъжена. Щом е така, значи намеренията му не са били да я ухажва. Никол го зяпна шокирана.

— Но… вие ме целунахте!

Херцогът пристъпи раздразнено от крак на крак.

— Не може да сте толкова наивна, та да смятате, че един мъж би се въздържал да целуне една жена само защото е омъжена.

Сега вече разбираше всичко. Мислел е, че е омъжена; никога не е възнамерявал да й предлага брак. Мислел е, че е омъжена, и то не просто омъжена жена, а определен тип омъжена жена — жена без морал. Изобщо не я е ухажвал, съвсем не. Казано с неговите собствени думи, искал е просто да се повъргаля с нея! От гърдите й се изтръгна приглушено възклицание, пълно едновременно с болка, гняв и ужас. Беше се забавлявал за нейна сметка!

Мечтите й се сгромолясаха в прахта.

— Съжалявам. Знам, че сигурно ви изглеждам много долен тип, но честно казано, толкова съм свикнал с омъжени жени, които ми се предлагат, че…