Бренда Джойс - Скандална любов

Херцогът пристъпи към нея и хвана и другата й ръка. Очите й се разшириха. Стискаше я здраво, толкова здраво, че и да искаше, не можеше да се отдръпне от него. Но тя и не искаше.

— До днес — не — подрезгавяло каза той. — Колко добра ездачка си, Никол?

Никол вече не можеше да мисли. Херцогът я придърпваше в обятията си и тя знаеше — просто знаеше, — че ще я целуне.

— М-много добра — прошепна тя.

— Предполагам, че си превъзходна — каза той. Ръцете му се плъзнаха към лактите й. Телата им се докоснаха.

Никол не знаеше какво е целувка. Всъщност, никога не бе смятала, че може да има нещо приятно в това един мъж да покрива устните й със своите — поне до снощи. Снощи беше мечтала за неговите целувки, беше се питала безкрайно и безсрамно какво представляват, а сега, божичко, сега щеше да разбере.

— Времето за преструвки свърши — каза той. — Искам те, Никол. Искам те много силно.

Никол не можеше да повярва на ушите си. Бедрата им се допряха, гърдите им също. А после устните му докоснаха нейните в бавна, нежна, внимателна целувка.

Безумен копнеж завладя Никол, когато устните му се впиха в нея — възбуждащи, съблазняващи. Тя се притисна към него с естествен, дори невинен плам. Ръцете му веднага я обгърнаха още по-здраво, почти болезнено. Устните му внезапно промениха натиска си, започнаха да я поглъщат.

Никол изстена, притисна се към него с цялото си тяло, пленена в обятията му. Целуваше я яростно, почти брутално, с очевидното намерение да я завладее бързо и изцяло. Тя разтвори устни и езикът му се плъзна между тях. Желанието му я зашемети. Изпълнена, с внезапен, отчаян копнеж, Никол докосна езика му със своя. Реакцията му бе мигновена. Той изстена, а ръцете му се плъзнаха към хълбоците й, сграбчиха ги силно и я притиснаха към изпъкналата му корава мъжественост. Разтреперана от жажда, тя впи пръсти в диплите на ризата му, притискайки се на свой ред още по-силно към него.

Внезапно той я вдигна, положи я на тревата до потока и се отпусна върху нея. Докато силното му тяло се наместваше върху нейното, а огромният му член — между бедрата й, от устните й се изтръгна вик на неземна наслада. Усети как ръцете му вдигат полите й и тялото й се изопна като дъга към него.

— Скоро, Никол — дрезгаво промълви той, — скоро, обещавам ти. Ще ти дам всичко, което искаш; ще яздим заедно така, както никога не си яздила…

Никол вече бе напълно неспособна да разсъждава. Ръката му се плъзна под полата и фустата й, по коляното, сетне по бедрото. Устните му обсипваха с целувки шията й. Тя изопна глава назад със стон и някакъв остър камък се заби в тила й. Очите й се отвориха рязко, изведнъж се опомни. Лежеше по гръб, върху тревата и пръстта, а херцог Клейбъроу правеше с нея неща, които не биваше да се правят с никоя дама.

Не искаше той да спира. Въпреки отчаяните предупреждения на здравия й разум, ръцете й сграбчиха гъстите, дълги коси на тила му. Знаеше, че не бива да продължава, но пръстите му обсипваха с огнени ласки бедрата й, все по-нагоре и по-нагоре, и тя стенеше и се мяташе под него като обезумяла. После ръцете му се вдигнаха и започнаха да разкопчават жакета й. Това е херцог Клейбъроу, изкрещя с отчаяно усилие разумът й, и ти искаш не просто да му направиш добро впечатление, а да бъдеш негова съпруга!

Това желание бе по-силно от всяко друго. Тя стисна китките му, за да го спре, и извика:

— Не, моля те! Не така!

За миг той застина неподвижно, ала този миг бе достатъчен на Никол да се опомни напълно, въпреки сладостната агония, в която се мяташе тялото й, въпреки огненото желание, кипящо във вените й. Знаеше, не изпитваше и капчица съмнение, че е отишла твърде далеч. Нито една дама не би направила това, което направи току-що, не би допуснеш това, което допусна. Изпълни я ужас, който погълна всичко останало, освен копнежа й по този мъж.

Той рязко се отмести от нея и седна на тревата, без да я погледне.

— Права си. Съжалявам.

Никол затвори за миг очи с облекчение. Молеше се това извинение да означава, че той няма да я заклейми като неморална жена. Когато отново отвори очи, херцогът вече стоеше прав и се взираше в нея с каменно изражение, което му придаваше по-заплашителен вид от когато и да било. Опита се да разчете погледа му, но очите му бяха потъмнели и неразгадаеми.

Протегна й ръка и Никол изчервена я пое. Той рязко я изправи на крака.

Тя се зае да изтупва полите си с прекалено усърдие, само и само да не среща отново погледа му. Боеше се да узнае истинските му мисли, боеше се, че се е сринала в неговите очи. Как бе допуснала това да се случи? Тя, която никога не бе давала и пет пари какво впечатление може да остави у мъжете, се беше подготвяла с часове за тази среща… само за да провали всичко накрая със своята необузданост.