Бренда Джойс - Скандална любов

Затова сега, колкото и да му бе неприятна намесата й в личния му живот, щеше да я изслуша търпеливо и внимателно.

Изабел веднага затвори вратата на малката, разхвърляна библиотека. Бяха съвсем сами.

— Да не си си загубил ума?

— Какво те кара да мислиш така? — Сякаш не знаеше какво.

— Ейдриън! Това, че имаш любовница тук, само по себе си е достатъчно непристойно, но, за бога! Никол Шелтън! Как можа!

Някакво шесто чувство му подсказа, че е направил ужасяваща грешка.

— Боя се, че нещо ми убягва.

— Компрометира ли я? — попита без заобикалки Изабел. — Ако си го сторил, баща й, Шелтън, ще те убие, нищо че много добре знае кой си!

— Мамо — каза той бавно, въпреки че мисълта му препускаше бясно, — не мисля, че не е нужно да обсъждаме моите… ъ-ъ… авантюри.

— Компрометира ли я? — извика Изабел. В гърдите му лумна гняв.

— Разбира се, че не съм — процеди през зъби той. — Дамата не е първа младост и не разбирам внезапния ти интерес към цялата история.

— Не е първа младост, но е дъщеря на Шелтън, Ейдриън, а и не ти подхожда да… да… налиташ на целомъдрени девици!

Херцогът скочи на крака.

— Извинявай, но тя не е целомъдрена девица. Боя се, че не говорим за една и съща дама.

— Говорим за лейди Никол Браг Шелтън, най-голямата дъщеря на Драгмор, и стара мома или не, скандал или не, ти не можеш да я компрометираш!

Той се вторачи в нея. Цветът се отдръпна от лицето му.

— Стара мома?

— А ти какво си мислеше?

— Мислех — започна той, но млъкна. — Тя не е омъжена? — Не можеше да повярва.

— Не е омъжена! Щеше да се омъжва за лорд Пърси Хемпстед преди четири години, но изобщо не се появи на сватбата и остави горкия човечец да стои сам пред олтара. Беше ужасен скандал, който, естествено, унищожи всичките й шансове за друг брак. За приличен брак имам предвид. Разбира се, Шелтън би могъл да й купи съпруг, но представи си какъв би бил този съпруг? И двамата познаваме Шелтън. Не мога да си представя, че би се принизил дотам. Както и да е, Никол е доста ексцентрична, или поне така се говори. Тя е по-затворена дори от теб. Прекарва повечето време в Драгмор и рядко се появява в обществото. И аз не бих могла да я обвинявам. Свидетел бях колко жестоко се отнасяха всички с нея след скандала. Компрометира ли я, Ейдриън?

Херцогът беше шокиран. Ужасяваше се от мисълта за грешката, която за малко не бе допуснал. За малко не бе обезчестил една млада дама. Но тя бе откликнала на ласките му като жена с опит, въпреки че той съвсем ясно си спомняше онези мигове на изчервяване и объркване, в които изглеждаше съвсем неуверена и невинна. Как би могъл да знае? Беше дошла на бала с маски без придружител и в предизвикателен костюм, а и нима не бе флиртувала с него? Или може би е разбрал всичко погрешно? Дали нарочно го е заблуждавала през цялото време или просто е бил заслепен от желанието си да я притежава?

— Не съм — рязко отговори той, след което напусна стаята.

Никол копнееше най-добрата й приятелка Марта Хънтингтън, виконтеса Сърл, да се върне от Лондон, защото нямаше с кого друг да сподели историята с херцога. История, която изглеждаше почти невероятна. Тя, върлинестата и непохватна Никол Шелтън, претърпяла провал още при дебюта си в обществото и съсипана напълно от скандала, бе ухажвана от загадъчния и красив херцог Клейбъроу! Защото случаят бе точно такъв, нали? Той я бе поканил в дома си, и то не веднъж, а два пъти. И я целуна. Каза й, че е красива. Нима това не означаваше, че е запленен от нея точно толкова, колкото и тя от него? Не показваха ли всичките му действия, че я ухажва?

Никол знаеше, че е твърде невежа по въпроса за мъжете, но бе почти сигурна, че той ще я помоли да се омъжи за него, и то скоро. Мечтаеше за този миг, мечтаеше да бъде неговата херцогиня. Виждаше се с неговото дете на ръце, виждаше него как се усмихва с любов, гледайки нея и рожбата си.

А зрънцата съмнение и объркване, бледият спомен за сардоничната му усмивка и хладния му тон беше заровила някъде дълбоко в паметта си.

Същата вечер баща й и Чад се завърнаха от Франция, защото бяха приключили работата си там. Ед, по-малкият й брат, бе в Кеймбридж, където учеше право. Тя поздрави графа и Чад с лъчезарна усмивка и любящи прегръдки, изненадвайки и двамата с необичайната си жизнерадост.

— Какво ти става? — попита Чад. На красивото му лице бе изписана подозрителна гримаса. — Какво си направила този път, сестричке?

Чад бе почти на тридесет, тъмнокос като баща им, въпреки че бе наследил светлата кожа на майка си, първата съпруга на графа. Беше много красив, със съвършени патрициански черти, докато графът изглеждаше по-грубоват и по-страховит. Никол го изгледа намръщено.