Бренда Джойс - Скандална любов

— Аз не съм ви се предлагала! — извика Никол. Беше смазана, унищожена. Очите й се напълниха със сълзи.

— В такъв случай съм изтълкувал погрешно поведението ви. Очевадно не можете да идвате повече тук, лейди Шелтън. — Погледът му задържа нейния, тъмен и неразгадаем.

Никол бе безкрайно шокирана и наранена.

— Очевадно — успя да отвърне тя с последните остатъци от стария си дух, — бих била най-голямата глупачка, ако се върна някога тук. Бъдете сигурен, че няма да ме видите никога повече!

Тя дръпна юздите от ръката му и преди херцогът да успее да й помогне, се метна на седлото. То бе пригодено за странична езда, така че нямаше избор. Но това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, бе да избяга от този мъж възможно най-бързо. Заслепена от сълзи на мъка и унижение, със свито от болка сърце, тя пришпори кобилата си в галоп, оставяйки херцога сам в облак прах.

Никол се оправда с главоболие, за да остане затворена в стаята си през целия следобед и цялата вечер. Не слезе долу и за вечеря. И графът, и Чад идваха да я търсят и тя трябваше да положи огромни усилия на волята, за да скрие от тях разбитото си сърце. Не искаше да предизвиква повече подозрения, затова прие подноса с храна, донесен й от Ани. Сетне даде съдържанието му на една от домашните котки.

С напредването на вечерта терзанията й ставаха все по-силни. Колко наивна е била! Колко глупава! Да вярва в приказки, след като знаеше, че приказки не съществуват, поне не за нея, никога за нея. Като пълна глупачка се бе влюбила в херцога — не в истинския херцог, а в един мъж, създаден от собственото й въображение. Този мъж не съществуваше, а истинският херцог не бе нищо повече от един развратен донжуан.

Като пълна глупачка бе решила, че и той е влюбен в нея.

Беше твърде наранена, за да го мрази, поне засега.

Идеше й да избухне в плач, но се овладя. Някога, при дебюта й, обществото бе отказало да я приеме, и това също я бе наранило ужасно. Беше най-тежкият удар, понасян от нея до този момент. Тя бе израснала в Драгмор, където всички я приемаха и обичаха — от най-бедния коняр до родителите й, които я обожаваха. До деня на нейния дебют в живота й не бе имало миг, в който да се е чувствата несигурна. Но този ден бе променил всичко.

Работата беше там, че Никол бе различна от останалите млади дами и те разбраха това начаса. Тя нямаше абсолютно нищо с тях. Бяха я възпитавали да бъде активна и да мисли, в резултат на което тя бе пряма и дръзка; тях ги бяха възпитавали да бъдат хубавки, скромни и послушни, затова те се усмихваха превзето на мъжете и си разказваха клюки. Основните им интереси се свеждаха до последните модни тенденции и до това да си намерят съпруг, и тъй като Никол изобщо не споделяше тези интереси, обществото им веднага я отхвърли. Не можеха да й простят подобно светотатство.

Да, сама бе предизвикала скандала, но изобщо не очакваше, че хората ще се нахвърлят върху й толкова жестоко. Всъщност не се бе замислила особено какво върши, просто в последния миг беше осъзнала, че няма да понесе този брак. Никога не бе обичала Пърси Хемпстед, никога не бе изпитвала каквито и да било чувства към него. Изминали бяха вече две години от дебюта й в обществото, а тя не бе проявила интерес към нито един от ухажорите си, затова баща й се бе принудил да се намеси, предлагайки й кандидат след кандидат. Тогава Никол се скара жестоко с него. Умоляваше да не се отнася с нея като господар, който търси жребец за расовата си кобила, но графът остана глух за молбите й.

— Имаш огромен избор от добри, почтени мъже — гневно бе изревал той. — Но от две години насам отблъскваш всеки, който се приближи до теб! Няма да ти позволя да провалиш своето бъдеще, Никол, затова сега аз ще ти намеря подходящ мъж!

Никол бе побягнала, едновременно разярена и потисната. Защото прекрасно знаеше, че баща й прави всичко това от обич, че според него така е най-добре за нея и един ден, когато хвърли поглед назад, тя ще се съгласи, че е бил прав.

Пърси Хемпстед бе няколко години по-голям от нея, приятен младеж, наследник на граф Лангстън. Никол искрено искаше у нея да се пробуди някакъв интерес, защото той очевидно бе много добър и мил към всички, включително към конете и кучетата си, което си беше истински тест за характера му. Освен това не беше безделник, напротив, обичаше да работи, и много млади жени му бяха хвърлили око. Дори Марта охкаше и ахкаше по него, обяснявайки колко е красив със своята тъмна коса, сини очи и изваяни черти. Понеже я притискаха от всички страни и понеже харесваше Пърси като приятел, Никол най-накрая се съгласи да се омъжи за него.