Бренда Джойс - Скандална любов

— Пръждосвай се, бъди трижди проклет, дяволите да те вземат! — Това бе най-тежката ругатня, която знаеше.

Леко почукване на вратата прекъсна дълбокия сън, в който бе потънала. Никол премигна изненадано. Нямаше представа, че е заспала. Изглежда, че бе вече късен предиобед, почти обяд. Тя се надигна отпаднало.

— Да?

Появи се Олдрик.

— Знам, че не се чувствате добре, милейди, но виконтеса Сърл е тук. Да й кажа ли, че сте неразположена? — В очите му имаше загриженост, въпреки че тонът му бе официален и безстрастен.

— Марта е тук! — извика радостно Никол. — Не, не! Слизам веднага!

— Много добре — каза с облекчение Олдрик и си тръгна.

Никол скочи от леглото, изми бързо лицето си и прибра косата си на опашка. Сетне се втурна надолу по стълбите.

— Марта!

Виконтеса Сърл беше дребна, леко закръглена жена, с гъста кестенява коса и млечнобяла кожа. Седнала бе смирено на тапицираното със златно кадифе канапе с чаша чай в ръка и бе облечена в костюм на зелени и розови райета. Когато съзря Никол, тя остави чашата и скочи на крака с радостен вик. Двете момичета се прегърнаха щастливи.

— Толкова мм липсваше! — извика Марта.

— Толкова се радвам, че се върна — отвърна Никол с усмивка.

Марта седна, като я придърпа към себе си. Но щом се взря в приятелката си, усмивката й угасна.

— Никол, очите ти са подпухнали. Плакала ли си?

На лицето на Никол се изписа мрачно изражение.

— Не, макар да си мислех, че ще се разплача.

— Какво се е случило?

Никол рязко скочи на крака, затвори вратата на салона и се обърна отново към приятелката си. Внезапно усети нов прилив на сълзи. Ужасена, тя покри лицето си с длани, за да ги спре.

— Божичко! — възкликна Марта, като изтича до нея. — Ела, седни и ми кажи какво те е разстроило толкова!

— Извинявай — каза Никол, когато се овладя. После погледна най-добрата си приятелка. — Аз съм кръгла идиотка, Марта!

Въпреки че бе свикнала с необичайното облекло, маниери и език на Никол, Марта лекичко се изчерви.

— Ти не си глупачка.

— Но се държах като пълна глупачка с херцог Клейбъроу — извика Никол.

Марта зяпна.

— С херцог Клейбъроу!

Никол кимна мрачно.

— Ходих на бала с маски у Адърли онази вечер. Даваха го в негова чест. Погледнах го и сърцето ми спря да бие, Марта.

— Той е много красив — предпазливо каза Марта.

— Разговарях с него. Той ме покани в Чапман Хол.

Марта отново зяпна.

— Поканил те е в Чапман Хол! Но това изобщо не е в стила на херцог Клейбъроу! Трябва да е бил много впечатлен от теб.

В очите на Никол трепнаха ледени искрици.

— О, впечатлен беше, уверявам те! Сметнал е, че съм омъжена! Покани ме там за… за… за…

Марта зяпна за трети път.

— Мислел е, че си омъжена!

— Аз мислех, че ме харесва. — Никол извърна очи поруменяла. — Мислех даже… — замълча за миг. — Мислех, че ме ухажва. — Тя погледна крадешком приятелката си, на чието лице се бе изписало слисано изражение. — Той ме целуна, Марта.

— О, боже! — бе единственото, което успя да каже Марта.

— Хареса ми. — При спомена за онова, което се бе случило, Никол се изчерви още по-силно. Нещо по-лошо, сърцето й заби като обезумяло. И сега усещаше пламтящите му, жадни устни върху своите, сякаш я целуваше в момента. — Отвърнах на целувката му.

— Никол… — поде Марта, но Никол я прекъсна.

— Сега знам защо ме отведе набързо от къщата и не ме остави да пия чай с майка му! — извика яростно тя, припомняйки си цялото си унижение.

— Вдовстващата херцогиня е била там? — изпъшка Марта. — И те е видяла в къщата му? Нямаше ли поне някой, който да те придружава? — с надежда попита тя.

Никол поклати глава.

— Вчера отново ходих в Чапман Хол — той ме беше поканил да дойда пак. Само че беше научил отнякъде, че не съм омъжена и всичко бе съвсем различно. Копеле! Беше студен като лед, извини се за грешката си и ми каза, че не бива никога повече да ходя там. Като че ли бих отишла!

— О, господи! — възкликна Марта.

— Мислел си е, че съм някаква омъжена развратница, с която може да се позабавлява — прошепна разпалено Никол. — О, мразя го!

— О, Никол. — Марта улови ръката й и я стисна. — Той не е… той само те е целунал… нали?

Никол се изчерви. Припомни си как тялото му бе притиснало нейното към тревата, как бе разкопчал жакета й, как ръцете му бяха галили бедрата й. В отговор на тези ярки спомени тялото й запулсира трескаво.

— Все още съм девствена, ако това ме питаш.

— Тогава няма нищо страшно — каза Марта, като я потупа по ръката и въздъхна с облекчение. — О, горкичката ми! Клейбъроу е ужасен женкар, при това доста безскрупулен. Казват, че никоя жена не може да го задържи за дълго, дори любовниците му. А се предполага, че любовниците му са най-красивите жени в кралството.