Бренда Джойс - Скандална любов

Кръвта нахлу в главата на Ейдриън и за пръв в живота му, му прималя.

— Ваша светлост? Да не сте болен?

Той се съвзе, обърна се и се втурна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала и зарязвайки Удуърд да гледа слисано след него. Баща му бе дошъл. Не можеше да повярва. Нямаше да повярва, докато не го видеше с очите си.

Ейдриън Стоун разглеждаше разсеяно колекцията от книги в библиотеката — едната от библиотеките в дома на херцога. Чувстваше се дяволски неловко. Не биваше да идва. Сега вече го знаеше със сигурност.

Тревогата от предстоящата среща със сина му, която ставаше все по-силна с всеки нов ден от дългото прекосяване на Атлантика, беше нищо в сравнение с това, което усещаше сега. Знаеше, че синът му е херцог, но нямаше начин да бъде подготвен за шока от неговото имение, за Клейбъроу.

Очаквал бе навсякъде да има лукс, да. Очаквал бе да види богатство. Но такъв дом, достоен за кралска особа от миналия век на пищен разкош, дом с размери и осанка на дворец, никога не беше очаквал. В душата му отново нахлуха всички съмнения и въпроси. Той беше обикновен човек. Баща му бе обущар, а майка му — шивачка. Гледаше на себе си като на морски капитан, а не като на корабен магнат. Носеше скъпи, шити по поръчка дрехи, ала се чувстваше не на място в тях и хиляди пъти предпочиташе моряшкия вълнен пуловер и мушамата за дъжд. Дори тази малка библиотека го бе поразила, защото в действителност тя съвсем не беше малка.

Що за човек бе синът му? Ейдриън Стоун много се страхуваше, че е надменен, арогантен младеж, който ще го сметне за недостоен да му бъде баща.

Някакво раздвижване при отворената врата го накара да спре да разглежда рафтовете и да се обърне. Висок, добре сложен мъж стоеше на прага, скрит наполовина в сянка. После влезе в стаята.

В мига, в който светлината го обля, Ейдриън Стоун разбра, че това е синът му. Лицето му бе същото като на Изабел. Неспособен да се помръдне, останал почти без дъх, той впери поглед в мъжа — порасналия мъж, — който бе негов син.

Херцог Клейбъроу също го гледаше втренчено.

Стоун забеляза, че макар да бе наследил повечето от поразителните си черти от своята майка, синът му има мастна и ъгловата челюст като неговата, и това го спасяваше да не е прекалено красив. А очите, очите му бяха същите златисти кехлибари като неговите собствени. Приликите обаче не свършваха дотук Херцог Клейбъроу притежаваше още и огромния ръст, и мощната фигура на своя баща.

И тогава Стоун съзря дрехите. Видя мократа копринена риза и изцапаните бричове. Видя ботушите, покрити с кал и опръскани от дъжда. Погледът му се върна на лицето на сина му. Нямаше нищо контешко в дрехите на този човек — нямаше нищо контешко и в лицето му. Синът му бе мъж във всеки смисъл на думата, мъж, който, ако се съди по вида му, бе имал невероятно дълъг и тежък ден.

Облекчение изпълни сърцето на бащата.

Херцогът също бе зает с наблюдение. Не можеше да откъсне ококорения си поглед от другия мъж. Баща му бе тук. Неговият баща.

Минаха няколко безкрайно дълги мига. Накрая Ейдриън се отърси от замайването си.

— Не очаквах разследването ми да даде толкова светкавичен резултат.

Стоун се поколеба. Културните обноски на другия мъж го изненадаха и отново му припомниха, че двамата принадлежат не само към различни страни, а и към различни класи. Тревогата му се върна с нова сила.

— Как можех да не пристигна веднага?

Ейдриън затвори вратата и влезе в стаята.

— Трябва да се извиня, че не бях тук, когато сте пристигнал.

Стоун махна с ръка.

— Очевидно не бях очакван.

Двамата мъже изпаднаха в неловко мълчание. Наруши го Ейдриън.

— Ще желаете ли още едно бренди? — попита той, като прекоси стаята и отиде до шкафчето с напитки.

— Може би ще ми дойде добре — измърмори Стоун.

Ейдриън старателно напълни чашата на баща.

— Видяхте ли се с Изабел? — Въпросът бе зададен автоматично, без задни мисли. Просто трескаво се опитваше да намери тема, с която да разчупи леда помежду им.

— Не.

Изненадан, Ейдриън вдигна поглед и видя през лицето на баща му да преминава тъмен облак. Разбра, че трябва да спре, разбра, че трябва да остави въпроса за майка си, въпреки че резкият тон на баща му го озадачи. След толкова много години очакваше от него безразличие, но не и гняв.

Той приближи до другия мъж и му подаде брендито. Когато физическото разстояние между тях се стопи, двамата се сковаха и замълчаха, застанали лице в лице и вперили погледи един в друг.