Бренда Джойс - Скандална любов

Опита се да си напомни, че не е вече малко момче, че е възрастен мъж, но това не помогна.

Никол продължи да изплаква мъката си още дълго, но накрая риданията преминаха в хлипове, а немощните й удари по гърдите му постепенно спряха. Ейдриън и сега не я пусна и не спря да я люлее. Юмруците й се разтвориха, а пръстите й се вкопчиха в ризата му.

Бе престанала да плаче, ала през тялото й премина силна тръпка. Ейдриън прокара утешително ръка по гърба й и усети, че тя заспива в обятията му.

— Утре ще се почувстваш по-добре — обеща й той. — Утре нещата няма да ти изглеждат толкова ужасни.

Никол въздъхна.

— Не те мразя — прошепна тя, заровила лице на гърдите му. — Всъщност не те мразя.

Ейдриън почти се усмихна. В миглите му проблесна нова сълза.

— Спи сега. След няколко часа ще си бъдем у дома.

Пръстите й стиснаха ризата му още по-здраво.

— Обичам те, Ейдриън. Не те мразя, обичам те.

Той се вцепени.

Пръстите й се разтвориха и тялото й се отпусна в прегръдките му. Все още зашеметен, Ейдриън я погледна и видя, че е потънала в дълбок, уморен сън. Много внимателно, много нежно той я сложи на седалката и се взря в мокрото й от сълзи лице.

Не те мразя, Ейдриън, обичам те.

Тя само бълнуваше. Нали?

Късно същата вечер херцогът и херцогинята пристигнаха в Клейбъроу. Херцогът слезе пръв от каретата на семейство Сърл и пазачите на собствените му порти зяпнаха от изненада, когато го познаха. Ейдриън обаче имаше и други изненади за тях, освен появяването си в раздърпан вид от чужда карета. Той се протегна да вземе спящата си съпруга. От часове Никол не бе помръдвала, не бе издавала и звук. Никога не бе виждал човек да спи такъв дълбок сън. Не искаше да я буди, затова я вдигна внимателно на ръце.

Никол се размърда.

Ейдриън я пренесе по входните стъпала. Във фоайето вече го очакваха Удуърд, мисис Вийг и камериерът му Рейнард. Никой не си позволи повече от това да премигне при вида на херцога, понесъл на ръце блудната си съпруга боса, увита в кожено палто и спяща. Той се обърна към мисис Вийг, без дори да забави крачка:

— Когато Нейна светлост се събуди, несъмнено ще поиска гореща вана и топла храна.

Докато се качваше по стълбите, Никол въздъхна и го обгърна с ръце. Ейдриън не сваляше поглед от лицето й. Щом прекрачи прага на спалнята й, клепките й трепнаха и се отвориха. Той я положи нежно на леглото.

— Вече сме си у дома. Заспивай. Късно е.

Никол му се усмихна. Беше непринудена, сънлива, прекрасна усмивка, след която очите й моментално се затвориха отново. Сърцето на Ейдриън се преобърна. Как копнееше за още много такива усмивки, само че отправени съзнателно специално за него.

Още преди няколко часа бе свалил влажната й нощница и сега Никол бе гола под палтото. Той бързо го съблече и я зави добре с топлите завивки. След това отиде до камината и запали огъня.

Последните й думи още звъняха в ушите му. През целия остатък от пътуването до Клейбъроу не бе спрял да ги чува. Не те мразя, Ейдриън, обичам те. Знаеше, че тя не го мисли наистина. Нали?

Страхуваше се да се надява. Ако това бе истина, той щеше да бъде най-щастливия мъж на земята.

Огънят се разгоря и Ейдриън излезе от стаята, като отправи един последен дълъг поглед към своята спяща съпруга. Отиде в своите покои, където го очакваше Рейнард, и му подаде наметалото си.

— И аз бих желал една вана и нещо за ядене.

— Вече съм приготвил банята, Ваша светлост. А Удуърд отиде за вечерята.

Ейдриън изведнъж стана неспокоен. Потупа хрътката си, която се бе спуснала да го посрещне, но го направи несъзнателно, все още обзет от мисълта за Никол. Удуърд се появи на вратата с масичка на колелца, вкара я в стаята и със замах разпъна покривката.

— Първо вана ли ще вземете, Ваша светлост?

— Абсолютно — отвърна Ейдриън. Не помнеше някога да е бил по-мръсен.

— Преди да отидете в банята, ще ми позволите ли, Ваша светлост, да ви уведомя, че имате посетител? — попита Удуърд.

Ейдриън тъкмо разкопчаваше ризата си.

— Какъв посетител?

— Пристигна съвсем неочаквано вчера, малко след като заминахте. Нямаше покана и щях да го отпратя в странноприемницата Боршийд, но тъй като идваше чак от Америка, реших, че ще е по-добре да го настаня в една от стаите за гости на четвъртия етаж.

— Да не е куриерът, когото пратих в Бостън? — рязко попита Ейдриън. В гърдите му трепна лъч надежда.

— Не, Ваша светлост. Името му е Стоун, но не пожела да каже за какво ви търси. Мистър Стоун в момента пие бренди в библиотеката на четвъртия етаж. Мога да му кажа да ви изчака там, докато се навечеряте или пък да му кажа, че ще го приемете утре.