Бренда Джойс - Скандална любов

С ликуващ смях Ейдриън събра сили за един последен тласък, още по-мощен, още по-дълбок, който я отхвърли назад и я прикова към отсрещната стена на каретата. Тя заби нокти в гърба му, разтърсвана от нови и нови вълни на екстаз, докато той учестяваше все повече и повече тласъците си и накрая изригна в нея.

Останаха да лежат напълно изтощени и подгизнали от пот. Каретата ги люлееше напред-назад. Постепенно Никол започна да усеща тежестта му, която я смазваше, влажната му риза и панталоните, които драскаха голите й гърди и крака. Нощницата й бе събрана безпомощно около кръста. Но не й беше студено. Неговото пламнало тяло я топлеше.

Когато осъзна какво бяха направили току-що и собствената си роля в него, я обзе непоносимо отчаяние. Тя извърна лице от него и затвори очи. В същия миг усети, че Ейдриън я наблюдава.

Нямаше да то погледне. Защото ако отвореше очи, щеше да заплаче. Той вече беше победил. Не заслужаваше още една победа.

Още го обичаше. Въпреки всичко продължаваше да го обича. Не бе забравила защо беше избягала и как той я бе отвлякъл от Кобли Хаус. А сега, сега просто й бе припомнено колко безнадеждни са опитите й да го пропъди от себе си и от живота си.

— Никол — промълви той.

Никол мълчеше.

— Зная, че не спиш.

Тя стисна здраво очи. Искаше й се Ейдриън поне да се изправи, за да не трябва непрестанно да усеща топлината и твърдостта на тялото му, но той просто се надигна леко и се облегна на лакът. Отново я прониза болка, ала Никол я потисна. Ейдриън я бе принудил да се върне при него. Не можеше да избяга, както не можеше да избяга и от любовта си към него. А той се интересуваше само от тялото й — така както се интересуваше от Холанд Дюбоа и от бог знае още колко други жени. Всичко бе безнадеждно, напълно безнадеждно. Безнадеждно бе да обича такъв мъж. Нямаше да плаче, защото ако започнеше, никога нямаше да спре.

Той докосна лицето й. Никол пак отказа да реагира. Пръстите му обаче бяха леки и внимателни, и въпреки болката допирът му й се стори нежен. Тя обаче знаеше, че това е само илюзия.

— Моля те, недей.

— Тогава ме погледни.

Никол се подчини и очите й веднага се напълниха със сълзи. Не знаеше какво бе очаквала да види в погледа му, но със сигурност не беше нежността, която извираше от него. Това бе нейната гибел. Ридания задавиха гърлото й.

— Ако си поплачеш, може би ще се почувстваш по-добре.

— Няма.

— Е, съмнявам се да ти стане по-зле. — Той леко се усмихна.

Тя не можа да отвърне на усмивката му. Внезапно й се прииска да се сгуши в прегръдките му, въпреки че това бе последното място, където би могла да подири утеха. Бързо затвори очи и извърна лице, като ту се молеше той да се отдалечи поне малко от нея, ту копнееше да протегне ръка и да я прегърне.

— Наистина ли е толкова ужасно?

Гласът му бе топъл. Все още беше наведен над нея. Беше прекалено близко. Никол знаеше, че трябва да каже нещо унищожително, трябваше. Вместо това отвори очи и отново срещна погледа му.

Нежността още бе там. Изражението му изглеждаше загрижено, но тя знаеше, че той не се интересува от нея, не повече, отколкото се интересуваше от любовницата си. Ръцете й намериха гърдите му и се опитаха да го отблъснат. Задушаваше се от паника.

— Моля те!

Ейдриън се надигна и я привлече в обятията си.

— За бога, недей! — извика Никол и сляпо замахна да го удари.

Той я притисна към гърдите си.

— Плачи.

— Моля те, не прави това — каза тя, но сълзите й вече се ронеха.

Той не отговори, само я погали със силната си длан по гърба.

— Проклет да си — изхлипа Никол. Юмруците й се свиха и го заблъскаха по гърдите с безпомощни и отчаяни удари, каквито бяха и сълзите й. — Мразя те — проплака тя, докато го блъскаше. — Мразя те.

Той трепна, но не я пусна и не спря да я гали по гърба. Никол продължаваше да плаче, да плаче безспир. Дълбочината на мъката й го потресе. Не можеше да разбере защо плаче, но разбираше тази насъбрана, дълбока болка. Ръцете му я стиснаха още по-здраво, залюляха я, сякаш бе дете. Обзе го тъга.

Мъчно му бе за нея — за това, което й причиняваше такова страдание, а Ейдриън се досещаше, че това е самият той. Мъчно му бе и за себе си. Защото сега, след като бе открил любовта си към нея, след като бе разбрал колко много се нуждае от нея, не можеше повече да отрича чувствата си, а те нямаше да изчезнат. Очевидно любовта му щеше да остане несподелена. Сърцето му кървеше. И докато Никол ридаеше в прегръдките му като дете, той внезапно се почувства като малко момче и също му се доплака. Очите му се напълниха със сълзи.