Бренда Джойс - Скандална любов

Изпълни го гняв.

През цялото това време, тя бе крила сина му от него. Изабел беше единствената жена, която някога бе обичал. Така и не успя да разбере чувството й за дълг и лоялност, не разбра как е възможно едновременно да го обича истински и да го изостави, за да се върне при съпруга си, макар че, бог му бе свидетел, беше направил всичко възможно да я разбере. И въпреки това любовта му към нея не бе угаснала в продължение на почти тридесет години, въпреки мъката и разбитото му сърце. Сега обаче всичко се бе променило.

Тя бе отнела собствения му син. Не беше жената, за която я бе смятал през всичките тези години. Оказала се бе егоистична и непочтена. Беше го измамила. Съзнателно бе крила от него съществуването на неговия син. Беше му отнела собствения му син. Това бе основното и той не можеше да го пренебрегне. Ярост изгаряше сърцето му, доскоро пълно с любов. Никога нямаше да забрави. И никога нямаше да й прости.

В мига, в който херцогът прочете краткото и рязко писмо на съпругата си, в мига, в който настояването й да получи развод достигна до съзнанието му, цялото му грижливо изградено самообладание се изпари. С рев той накъса хартията на парчета и изкрещя да приготвят коня му.

Добре съзнаваше, че гневът го поглъща, че това не е подходящата реакция, но бе прекалено късно. Целият контрол, който бе успял да постигне над себе си, откакто Никол го напусна, рухна. Яростта нахлуваше във вените му, докато накрая спря да изпитва каквото и да било друго. Радваше се, че е така.

Избра Хулиган, най-бързия жребец от конюшните си, и го пришпори с все сила, тласкан от едничката горяща амбиция да стигне до Кобли Хаус още преди зората. След няколко минути стремглаво галопиране обаче, Ейдриън се опомни и забави ход. Въпреки че адреналинът още препускаше във вените му, той бе достатъчно разумен да осъзнае, че ако убие коня си с това бясно темпо не само ще съжалява, но и няма да стигне по-бързо до Съсекс.

По дяволите гордостта, изруга мислено херцогът. Никол бе негова съпруга и той никога нямаше да й даде развод. Нито пък ще я остави да продължава с тази безсмислена игра. Ако трябва, ще я довлече насила в Клейбъроу. Щом иска, нека да се цупи и да изпада в женски истерии. Но ще се цупи и муси в Клейбъроу — където й е мястото.

Защото той нямаше да се откаже от нея.

Беше му дошло до гуша.

Ейдриън пристигна в Кобли Хаус няколко часа след зазоряване. И той, и жребецът му бяха покрити с кал и мокри до мозъка на костите си от пот и от дъжда. Пристигаше сам, без лъскава карета и фанфари, и икономът на семейство Сърл, който му отвори, не можа да го познае. Вместо да го покани да влезе, той му препречи пътя.

Ейдриън за пореден път изтри лице с мръсната си носна кърпа. Без да обръща внимание на иконома, той мина покрай него и влезе във фоайето. Кал и вода капеха от него върху лъснатия паркет.

— Вижте какво — развика се икономът. — Не можете да нахлувате така…

— Къде е жена ми? — процеди през зъби Ейдриън.

Икономът се стресна.

Здравият разум на Ейдриън, върнал се за кратко по време на изтощителното препускане, отново го беше напуснал. На негово място сега бушуваха хладна ярост и желязна решителност.

— Жена ми — повтори той. — Херцогиня Клейбъроу.

Икономът пребледня.

— Ваша светлост, простете ми! Не знаех — искам да кажа — Мъжът пребледня още повече под безмилостния и все по-враждебен поглед на Ейдриън. — Тя е в стаята за гости горе на втория етаж. Първата врата вдясно!

Ейдриън профуча покрай него и се втурна по стълбите. Наметалото му се вееше след него като огромно черно крилато чудовище. Дори не спря пред вратата й. Без да се замисли и за миг, той я изби с ритник и връхлетя в стаята.

Никол изпищя. Беше облечена само в синя копринена нощница и халат и пиеше горещ шоколад в леглото. Шоколадът се разля по девствено белите чаршафи, а чашата тупна на пода. Тя се надигна ужасена и пребледняла като платно.

— Дойдох да те отведа в къщи.

Никол се вкопчи в чаршафите. Беше загубила ума и дума.

Ейдриън се усмихна, но усмивката му изобщо не беше любезна. Сетне разтвори рязко вратата на скрина и отвътре се показаха множество спретнато подредени рокли. Той грабна една от закачалката и я хвърли на Никол. Роклята падна в краката й.

— Обличай се.

Никол дойде на себе си.

— Как смееш! Махай се! Веднага!

— Не съм дошъл тук да споря с вас, мадам, — процеди през зъби той. — Не е задължително да се обличате. Изборът е ваш.

Никол ритна роклята и отметна завивките.