Бренда Джойс - Скандална любов

— Няма да дойда с теб. Веднага си отивай. Няма да ме принудиш.

Ейдриън се изсмя.

— Подценявате ме, мадам.

Секунда по-късно той вече протягаше ръка към нея.

Никол отново изкрещя. А щом проумя какво е намислил, тя се развика още по-неистово, така, че можеше да събуди и умрелите.

Без да обръща внимание на протестите й, Ейдриън я метна на рамо като чувал сено.

— Пусни ме! Пусни ме на земята! Веднага! — закрещя Никол, като се мяташе и извиваше като змиорка.

— До гуша ми дойде — изръмжа предупредително той и я плесна силно по задните части.

Шокът я остави без думи, накара я да притихне. Когато излезе в коридора, Ейдриън се озова лице в лице с домакините на съпругата си. Марта беше пребледняла като платно, закрила бе устата си с ръка, а очите й бяха ококорени. Виконтът обаче едва се сдържаше да не прихне.

— Здравей, Сърл. Прости ми за безпокойството — каза с равен глас херцогът.

— За нищо, Ваша светлост — отвърна учтиво Робърт Сърл.

— Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако ми позволиш да ползвам една от твоите карети.

— Удоволствието ще бъде изцяло мое — каза Сърл, обърна се и извика на иконома да докарат каретата.

— Предател! — извика Никол, която отново се беше опомнила. — Помогнете ми, моля ви! Марта!

Ейдриън отново я плесна по задника и тя отново млъкна.

— Ще помоля да се погрижите и за жребеца ми, ако обичате.

— Не се безпокойте, веднага ще бъде нахранен и почистен.

— Пусни ме да сляза.

— Защо? — попита спокойно херцогът. — Ти сама избра да се държиш като невъзпитано хлапе, затова и ще се отнасям към теб като с такова. Блудните съпруги трябва да си получат заслуженото. — Той заслиза по стълбите.

— О-о-ох! — От ярост Никол не можеше да произнесе и една членоразделна дума.

— Само още веднъж постави търпението ми на изпитание — предупреди я Ейдриън, докато тя се мяташе като обезумяла в ръцете му, — и ще те напердаша все едно, че си на шест.

Никол престана да се съпротивлява.

Във фоайето той се спря. Икономът се преструваше, че не ги забелязва. След миг Марта слезе припряно по стълбите. Отчаяна, Никол се опита да привлече вниманието й, но Марта внимаваше да не я поглежда.

— Ще имате нужда от това — каза тя на Ейдриън и подаде на иконома две дебели одеяла и дълго кожено палто.

— И ти ли! — извика Никол, този път почти стенейки.

— Каретата е тук, Ваша светлост — каза икономът. Едва прикриваше облекчението в гласа си.

— Благодаря ви, лейди Сърл. Още веднъж ви моля да ми простите за безпокойството — каза херцогът и последва иконома навън. За щастие бе спряло да ръми. Когато слугата отвори вратата, Ейдриън безцеремонно метна съпругата си на едната седалка. После се качи след нея и побърза да заключи отсрещната врата, преди Никол да успее да избяга през нея. Ключа прибра в джоба си.

— Чакайте! — изкрещя Марта, тичайки към тях с бутилка в ръка. — Ще имате нужда и от това!

Тя тикна бутилката в ръката на херцога. Беше бренди. Сетне икономът затръшна вратата.

Ейдриън кимна с благодарност и рязко почука по тавана. Каретата потегли. Той протегна дългите си крака и обърна поглед към съпругата си.

— Мразя те! — извика тя. По клепките й блещукаха сълзи.

— Сигурен съм в това — каза спокойно Ейдриън и й хвърли коженото палто. — В края на краищата, ако ме обичаше, нямаше да поискаш развод, нали?

Ноздрите й се разшириха. Сълзите се отрониха от миглите й и оставиха мокри следи по лицето й. Гледаше го втренчено, неспособна да отговори.

— Нека да си изясним нещата веднъж завинаги — каза той. — Изключено е да се разведем.

— Защо?

— Защото аз не искам.

— А моите желания изобщо не те интересуват, нали!

— Точно така.

Никол потръпна и скри лице в шепите си. Няма да заплаче. Няма да извади на показ страданието и болката, които бе заровила толкова старателно и дълбоко. Няма. Но ги усещаше как се надигат в нея като вулкан, готов да избълва нажежена лава.

В гърдите й кипеше страховита битка, ала накрая победи тя. Отдръпна ръцете си и видя, че съпругът й я наблюдава невъзмутимо.

— Ще превърна живота ти в ад.

— Той вече е — каза той спокойно.

Никол го погледна изненадано. Усмивката му бе хладна и мрачна.

— Тъй или инак съм обречен — уведоми я Ейдриън. — Но може и да получа нещо от този брак, например наследник.

Тя не го разбра, не се и опита. В крайна сметка, можеше поне да се изразява по-ясно.

— Това ли означавам аз за теб? Кобила за разплод? Върви по дяволите! Няма да ти родя син!