Бренда Джойс - Скандална любов

Никол не смееше да допусне тези мисли до съзнанието си.

В края на седмицата се появи Реджина. Никол знаеше, че е само въпрос на време семейството й да научи къде се намира. Зарадва се, че я вижда, но изпитваше и страх от срещата им.

— Какво си направила! — извика Реджина, която никога не говореше със заобикалки. — Никол, по-добре е да помислиш над това, което вършиш!

Изведнъж в съзнанието й нахлу спомен. Припомни си как я бе видяла Реджина, когато й дойде на гости в Клейбъроу с Джейн и Марта. Припомни си точно как беше облечена, до последния детайл, до малките перлени обеци на ушите си; припомни си и точно какво изпитваше тогава. Тогава се чувстваше на седмото небе, плуваше в невероятен екстаз, беше влюбена.

Тя затвори очи, обгърна раменете си с ръце и се помъчи да си възвърне самообладанието.

— Моля те, Реджина, никога повече не говори за моя брак. Той приключи. Никога няма да се върна.

— Глупачка! Глупачка! Какво толкова е направил, та да те накара да се държиш толкова глупаво! Само преди няколко седмици бяхте така щастливи, толкова лудо влюбени!

Никол успя да се усмихне на сестра си.

— Ще се връщаш ли скоро в Лондон? Още ли се виждаш с лорд Хортънс?

Реджина въздъхна.

— Не сменяй темата!

Никол веднага се ядоса.

— Стига си ме тормозила! Моят живот си е мой! Ако Ейдриън го беше грижа за мен, щеше да дойде да ме потърси. Да върви по дяволите!

Реджина беше шокирана.

А Никол зарови лице в шепите си и почти се поддаде на безкрайната мъка, която тъй упорито отказваше да почувства. Реджина изведнъж се втурна към нея и я прегърна.

— Извинявай — прошепна тя. — Права си, това си е твоя живот. Аз просто те обичам и искам да бъдеш щастлива.

После я пусна.

Никол изтри сълзите си и успя да кимне.

— Какво щях да правя без теб? И без Марта? Моля те, моля те, бъди на моя страна. Моля те, не ставай негова съюзница.

Реджина прехапа устни. С много сериозно и загрижено изражение, тя кимна в знак на съгласие.

— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?

— Не. — Никол си пое дълбоко дъх и след това събра сили да се усмихне. — Така се чувствам по-добре. И в мига, в който изпратя този брак окончателно в миналото, ще стана нов човек. Ще се върна в Драгмор. Животът ми ще стане отново такъв, какъвто беше и аз ще бъда щастлива като преди.

Усмивката й обаче бе прекалено весела. Реджина я погледна тъжно.

— А как смяташ да изпратиш него в миналото?

Никол не посмя да отговори откровено, не смееше дори да си помисли как и дали въобще ще успее да стори подобно нещо.

— Предполагам, че мъж с неговата власт лесно ще може да получи развод.

— Развод!

Тя кимна.

— Този брак беше грешка още от самото начало. Изпратих на Ейдриън писмо, в което моля за развод.

Той зачете писмото отново. Не за втори или трети път. Беше го чел вече толкова пъти, че го знаеше наизуст. Думите пак се размазаха пред очите му. Сълзите му бяха и от щастие, и от мъка. Мили боже, имаше син.

Уважаеми господине,

Аз съм синът на Изабел де Уорън Бракстън-Лоуъл. Мога само да се надявам, че след толкова много години, вие още помните моята майка и това, което се е случило помежду ви. Наскоро тя ми довери истината. Бях шокиран, както сигурно ще бъдете и вие, защото тя ми разкри не само че навремето ви е познавала, а и че сте моят истински баща. Надявам се да ви открия жив и здрав и да се запозная с вас — разбира се, когато ви е удобно. Срещата може да се състои или във вашата страна, или у нас, в Англия.

Дотогава оставам искрено ваш:

Той сгъна протритото писмо много внимателно, защото хартията вече бе почнала да се къса, и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.

Имаше син.

Въпреки че бяха минали седмици, откакто Ейдриън Стоун научи поразителната новина, той още не можеше да дойде на себе си от откритието. Все още бе зашеметен от вестта, че има син. Син, който се надяваше да се срещнат.

Самият Ейдриън Стоун нямаше търпение този ден да настъпи.

Както винаги напоследък, мислите му бяха заети с една единствена тема — синът му. Не спираше да размишлява над това. Тонът на писмото бе толкова официален и учтив, че Ейдриън не можеше да си представи лицето на човека, който го е писал, нито лък неговите чувства. Дали синът му просто спазваше етикета, като се обръщаше към него като към непознат — какъвто си и беше в действителност, — или бе предпазлив? Дали гореше от желание да се видят, или просто го глождеше любопитство, дори изумление? Може би даже беше сърдит? Той е деветият херцог Клейбъроу. Очевидно доскоро бе смятал за свой баща осмия херцог Клейбъроу. Дали истината не го е разгневила? Може би дори се чувства застрашен? Ейдриън Стоун не познаваше много английски благородници, но знаеше колко много държаха те на синята си кръв и титлите си. Съвсем ясно бе, че сега титлата на сина му лесно може да бъде оспорена от братя, братовчеди, чичовци и всякакви други близки и далечни роднини.