Бренда Джойс - Скандална любов

Няколко минути по-късно откъм коридора долетя женски глас.

— Искали сте да ме видите?

Никол се обърна и видя дребна жена в поразителна и скъпа рокля, която бе прекалено изрязана, за да е подходяща за предиобед у дома. Жената бе прелестно красива, съвършена като китайска кукла. Лазурният й поглед беше объркан, но докато Никол я гледаше, усещайки как истината се забива като кинжал в сърцето й, смущението напусна прекрасните котешки очи на Холанд Дюбоа.

— О, боже — възкликна любовницата на Ейдриън. — Това сте вие! О, боже!

Никол не помръдна.

— Ваша светлост — каза Холанд, останала без дъх, — не съм сигурна какво искате, но заповядайте, седнете!

Никол бе видяла достатъчно. Бързо, преди другата жена да може да забележи сълзите, набъбнали в очите й, тя мина покрай нея и излезе обратно в коридора.

— Почакайте! — извика след нея Холанд Дюбоа. — Защо дойдохте? Почакайте!

Никол обаче не се спря. Прекоси с дълги крачки коридора и излезе през външната врата. Движеше се като в мъгла.

Някак си успя да се качи във файтона и да седне, преди сълзите да се заронят и с тях в прахта на пода под краката й да изтекат и нейните мечти.

Ейдриън се наведе и надникна през прозореца на каретата. Щом видя дома си, го прониза внезапна тревога.

Беше напуснал Клейбъроу преди четири дни. Четири непоносимо дълга дни. Заминал бе не в пристъп на гняв, въпреки че още беше ядосан на Никол, задето се бе изложила на такава опасност. Заминал бе в пристъп на страх. Всъщност, направо беше избягал.

Но това не му бе помогнало.

Не можеше повече да бяга от самия себе си, от чувствата си или от съпругата си.

Случката с хулиганите, които впрочем веднага бяха заловени и пратени в местния затвор, бе изправила Ейдриън в жестока битка с най-дълбоките му, най-съкровени чувства. Истината, която се бе опитвал да избягва може би от самото начало на връзката си с Никол, сега се бе врязала ясно и неизличимо в ума му. Моментът, в който той осъзна без колебание, че обича съпругата си, беше най-ужасяващият в живота му.

През целия си живот се бе старал да държи себе си и страстите си под железен контрол. През целия си живот бе управлявал строго емоциите си. Още като малък се бе научил да прикрива своите чувства от всички, дори от себе си. Защото да чувства означаваше да бъде и уязвим. Да чувства означаваше да бъде нараняван.

А сега той вече не беше неуязвим. Тъкмо обратното, никога не бе бил толкова уязвим. Любовта му към Никол граничеше с лудостта, беше като обсебен. Онези хулигани едва не я бяха наранили, навярно е можело даже да я убият. Само мисълта за това, дори и сега, четири дни по-късно, го караше да трепери от ужас.

След задържането на тримата мъже веднага бе напуснал Клейбъроу, за да замине за Лондон. За да надбяга собствените си чувства. За да надбяга истината, която сега го гледаше право в очите. Възнамеряваше да си възвърне контрола над себе си — и над сърцето си, — независимо на каква цена. Дори и това да означаваше да остави съпругата си за неопределено време в провинциалното имение и да потърси убежище в прегръдките на други жени.

Ала нито един от плановете му за бягство не успя. Бе отишъл при Холанд Дюбоа с намерението да се отдаде на такива оргии, че да не помисли повече за Никол, но вместо това учтиво скъса с нея. Мислеше да остане в Лондон и да потъне в делата си, но вместо това с нетърпение се отправи към дома.

Осъзнатата истина — толкова нова, толкова властна, — бе все още в него и продължаваше да го плаши. Имаше мигове в последните дни, когато се бе будил посред нощ с усещането за паника и самота, каквито бе изпитвал в ранното си детство. После тревогата му отлетя, но не преди да я осъзнае, не преди да осъзнае собствената си уязвимост. Своята човешка природа.

Накрая се предаде. Никол беше негова съпруга и той бе влюбен в нея. Беше го отблъсквала много пъти, но той бе оцелял — така, както бе оцелял и след жестоките удари на Франсис. Напоследък обаче тя не го отблъскваше. Напоследък между тях имаше примирие денем, което нощем се превръщаше в най-завладяваща интимност. Имаше надежда. Бракът им можеше да успее. Първата им седмица го обещаваше. Ала Ейдриън вече знаеше, че никога няма да се задоволи с това, което бяха споделяли досега. Сега той искаше много повече. Искаше нейната любов и искаше тя да бъде тъй огромна, страстна и всепоглъщаща като неговата.

Когато каретата затрополи по чакълената алея Ейдриън усети, че се изпотява. Преди да замине, се бяха скарали жестоко. Свада, започнала заради него, заради умопомрачителния му страх за нейната безопасност. Вероятно бе усложнил нещата още повече, като замина без да й каже и дума за намеренията си. Как ли щеше да го посрещне Никол сега?