Бренда Джойс - Скандална любов

Дочула тропота на ездачи, които се отдалечаваха от къщата, тя хукна към прозореца. Начело на групата беше съпругът й, яхнал черния си жребец.

Стомахът й се сви на топка. Той бе тръгнал да издирва нападателите й.

На вратата се почука. Никол отговори и в стаята влязоха мисис Вийг и Ани. Ани бе бледа и разтревожена и Никол благослови наум малката си прислужница за нейната преданост. Мисис Вийг бе с каменна физиономия. Никол знаеше, че зад това необичайно непроницаемо изражение икономката се опитва да прикрие неодобрението си. То обаче тепърва щеше да се прояви.

— Приготви ваната на Нейна светлост, Ани — нареди мисис Вийг.

Ани се втурна да изпълни заръката. Мисис Вийг остави поднос със сладкиши и горещ шоколад до креслото.

— Реших, че ще желаете нещо сладко, което да успокои нервите ви.

Никол нямаше никакъв апетит, но кимна.

Икономката отиде в дрешника и извади оттам топъл вълнен халат и чехли от брокат, също поръбени с вълна. Никол свали ботушите, бричовете и ризата си. В това време Ани й извика, че ваната е готова. Тъкмо се канеше да съблече и бельото си, когато видя как мисис Вийг се наведе да събере от пода разхвърляните й дрехи. Икономката никога не се бе грижила за мръсните й дрехи и това смути Никол.

— Мисис Вийг, какво правите? — попита тя.

— Съжалявам, Ваша светлост. Но Негова светлост ми нареди да отнеса тези дрехи.

Никол застина напълно неподвижна.

— И да ги изгорите?

— Да.

Цялото й тяло се напрегна.

— Съжалявам, Ваша светлост — каза отново икономката. Сетне излезе с дрехите, но благосклонно остави направените по поръчка ботуши.

Никол затвори очи. Искрено съжаляваше за своята роля в случилото се, но това вече минаваше всякакви граници. И въпреки това вместо гняв изпитваше само болка. Последната седмица беше истински рай. Къде бе изчезнал той сега?

Без да излиза от стаята си, Никол зачака с тревога съпругът й да се прибере в Клейбъроу. Надяваше се Ейдриън да е по-спокоен и разумен, когато си дойде. Решена бе да поправи допусналата грешка и да върне отношенията им обратно на пътя, който бяха поели. Мислеше да го посрещне в библиотеката, както винаги преди вечеря, и да бъде самото приличие. Ако той не се предаде, ако реши да не й прости и да не забрави случилото се през деня, щеше да пристъпи към втората, по-агресивна част от плана си. Щеше да се промъкне в леглото му и да го съблазни. Една страстна нощ със сигурност щеше да потуши гнева му към нея.

Планът й беше прост. Молеше да не се наложи да го използва, молеше се Ейдриън да е в по-добро, по-милостиво настроение, когато се върне.

Струваше й се, че чака от цяла вечност, но един поглед към часовника я увери, че не е минал дори час. Сърцето й се бе свило. Дали той ще се качи при нея? Няма ли да дойде да й каже дали е успял да залови хулиганите, които бяха нападнали нея и О’Хенри? Така щеше да може да прецени настроението му, преди да се срещнат в библиотеката. Не можеше да понесе тази несигурност и това чакане.

Той обаче не дойде. Никол го чу да влиза в своите покои, които бяха до нейните. Почака. Слушаше напрегнато звуците, които идваха от стаята му. Не можеше да разбере какво прави той, но като че ли се преобличаше. Надеждите й се увеличиха за момент, когато й се стори, че съпругът й се приготвя да се срещне с нея в библиотеката, но след това пак се изпариха. Защото го чу да напуска стаята и да тръгва надолу по коридора — не към нейната врата, а в обратна посока.

Малко по-късно чу пред къщата да спират карета и коне. Изтича до прозореца и за свой ужас видя съпруга си, облечен като за път в дебело зимно палто, да се качва в каретата на Клейбъроу. Секунда по-късно возилото затрополи по алеята сред кавалкада от слуги в ливреи.

Три дни по-късно Никол започна страшно да се ядосва. Ейдриън бе тръгнал, без изобщо да си направи труда да й каже къде отива. Не бе споменал и дума кога ще се върне. След като бяха разделени, тя не можеше да прецени настроението му, но й бе трудно да повярва, че той може още да й се сърди за един вече останал в миналото инцидент.

Гордостта не й позволяваше да попита мисис Вийг къде е отишъл съпругът й. Бе взел своя прислужник и иконома, което не бе окуражаващ знак. За пореден път Ани беше натоварена със задачата да измъкне информация. Скоро тя съобщи на Никол, че Ейдриън е заминал за Клейбъроу Хаус в Лондон и никой няма представа кога ще се върне.

Възможно ли бе още да й е сърдит?

Или просто беше безразличен и изобщо не го бе грижа за нея?