Бренда Джойс - Скандална любов

Не, помисли си Никол, това не е вярно. Той не може да го е направил. Не може. Не може да е отишъл при друга жена, не и след всичко, което бяха споделили заедно. Но тя знаеше, че той има любовница. Бе чувала за славата му. Нали това бе главната причина да не иска да се омъжи за него? Нима не знаеше, че един ден той ще се умори от нея и ще отиде при друга?

— Ако не ми вярваш, защо не отидеш и не се увериш с очите си? — Стейси тържествуваше.

Въпреки че вцепенението на Никол бързо се превръщаше в изгаряща болка, тя отвърна страшно спокойно:

— И защо трябва да го правя? Всички мъже имат метреси. Да, разбира се, че знаех за славата на съпруга ми преди да се оженим. Новината, която ми носиш, не променя нищо. В края на краищата, аз съм херцогиня Клейбъроу. Мислиш ли, че ме вълнува неговата афера с някаква си актриса?

Стейси се разочарова. Злорадството й се стопи.

— Е — каза тя с раздразнение, — само се опитвах да ти помогна.

— Колко мило от твоя страна.

Стейси се изправи.

— Виждам, че не желаеш приятелството ми! Мисля, че е по-добре да си отида!

— Можеш, разбира се, да правиш каквото искаш — Никол също стана и повика мисис Вийг.

— Ако обичате, придружете лейди Уъртингтън до вратата.

Знаеше, че е вярно.

Не, нямаше да повярва, не и докато не види Холанд Дюбоа на Крофърд Стрийт 112 със собствените си очи.

Отказваше да повярва, че Ейдриън я бе напуснал след всичко, което бяха преживели заедно, след обещаващото начало на брака им. Че я бе напуснал, за да отиде при друга жена.

Не искаше да повярва, не вярваше.

Но това, разбира се, бе вярно.

Ейдриън беше донжуан. Всички го знаеха. И тя го знаеше. Бе научила за репутацията му още в началото на тяхната връзка. Вероятно Елизабет също го е знаела. Но това изглежда не я бе интересувало. Дамите не биваше да се интересуват от любовниците на съпрузите си. От тях се очакваше най-много да се чувстват облекчени, че мъжете им задоволяват апетитите си на друго място.

Никол не чувстваше облекчение. Никол направо се разболя.

Как бе могла и за момент да забрави защо не искаше да се омъжи за него? Беше забравила всичко заради плътската наслада, изживяна с него през тази кратка седмица. Това обаче беше просто плътска наслада, а тя глупаво и наивно го бе помислила за нещо повече.

Никол надникна от прозореца на каретата. Облечените й в ръкавици юмруци лежаха здраво стиснати в скута й. Веднага щом Стейси си тръгна, тя бе напуснала Клейбъроу и в момента пътуваше за Лондон. Взе със себе си само Ани и дори не уведоми разтревожената мисис Вийг къде отива. Когато пристигнаха в града, нареди на кочияша да я откара в Ковънт Гардън — място, където Ейдриън никога не би отишъл и следователно не би могъл да засече собствената си карета. Там накара кочияша и Ани да я изчакат, а самата тя се качи на файтон, който пое право към Крофърд Стрийт 112.

Внезапно й хрумна, че Ейдриън може и в момента да е там.

Ако го видеше вътре, Никол щеше да умре. Не, ще бъде силна! Ще бъде невъзмутима, хладна, напълно спокойна. Няма да му позволи да разбере колко силно я наранява.

Никол почти не погледна градската къща с ограда от ковано желязо и боядисана тухлена фасада. Слезе от файтона и помоли кочияша да я почака. Движеше се като в сън, като в омая. Бавно отиде до входната врата и изкачи стълбите. Потропа със старомодното месингово чукало. Един иконом веднага отвори вратата.

Устата й бе толкова пресъхнала, че за момент тя не можа да проговори.

— Бих желала да поговоря с мис Дюбоа.

Икономът я покани да влезе.

— За кого да предам?

Никол се поколеба. Не бе казал, че там не живее никаква мис Дюбоа. Прилоша й и тя затвори за миг очи. Дотук Стейси не бе излъгала. Така си и знаеше.

Когато отвори очи, Никол вече бе възвърнала самообладанието си.

— Няма значение. Предайте на господарката си, че съм тук. — Гласът й бе заповеднически. Беше се научила да бъде херцогиня, ала твърде късно, късно и безсмислено.

Тя мина покрай иконома с вдигната глава и с грациозни и плавни стъпки, а фантастичната й, скъпа рокля се вееше около копринените й обувки. Влезе право в приемния салон. Не седна, нито свади ръкавиците и палтото си. На иконома просто не му оставаше друг избор, освен да изпълни нареждането и.

Докато чакаше, Никол огледа прекрасното обзавеждане — изящните мебели, персийските килими, тапетите по стените и картините с пейзажи. Добре си живееше мис Дюбоа. Живееше далеч по-добре, отколкото позволяваха средствата на една актриса.