Бренда Джойс - Скандална любов

— Божичко! — възкликна Изабел.

Никол я погледна нещастно. Гласът на херцогинята бе толкова мил, че я предразполагаше за още откровения.

— Всичко обърках, нали? Не съм много добра херцогиня, а толкова исках да бъда!

Изабел я погали по гърба.

— Е, съпругът ти сигурно много ще се разсърди, но слава богу, че не си пострадала.

— Съжалявам, че трябваше да го научите и да ме видите в това състояние — прошепна Никол унило.

Херцогинята се усмихна.

— То не променя отношението ми към теб, ако за това се тревожиш.

— Сигурна съм, че случилото се само затвърдява мнението ви! — простена Никол.

Изабел я погледна объркано. След това отведе разстроената Никол до канапето и двете седнаха.

— Мила моя, нали не мислиш, че съм неблагоразположена към теб?

— А не сте ли?

— Съвсем не.

Никол беше шокирана. Изабел се усмихна.

— Тъкмо обратното, одобрявам брака ви. Всъщност, убедена съм, че ти си най-добрият избор за съпруга на моя син.

Ако пиеше шери, Никол щеше да се задави.

— Така ли смятате? Но защо?

— Ти си една независима жена, мила моя, затова. Ти си смела и нетрадиционна. В някои отношения двамата с моя син имате много общи черти. В други сте съвсем различни. Именно на този точен баланс разчитам.

Никол вече беше истински зашеметена.

— Наистина ли?

Изабел я потупа по ръката.

— Вие и двамата обичате природата и обикновения живот, а общите интереси са много важни. И в същото време Ейдриън е прекалено скромен и необщителен, което не е добре за него. Ти не си такава. Той има нужда от време на време да бъде ядосван. Да, вие двамата добре ще се погодите.

Никол не можеше да повярва на ушите си.

— Страхувам се, че днес направо го разярих!

— Е, било е малко неразумно да се включваш в боя — каза Изабел развеселена. — Но аз няма да кажа на никого нито дума.

Никога в живота си Ейдриън не се бе вбесявал толкова. Уил О’Хенри вече бе дошъл на себе си и бе разказал най-подробно случилото се следобед. Разярен, херцогът се върна в библиотеката и се надвеси заплашително над седналите на канапето жени.

— Мамо, по-добре е да ни погостуваш за вечеря някой друг път.

Изабел се изправи на крака.

— Разбирам. Бъди внимателен с нея, Ейдриън. Днес вече е преживяла достатъчно.

— Преживяното от нея е нищо в сравнение с това, което й предстои.

Никол замръзна.

— Бъди смела — каза й Изабел и се наведе да я целуне по бузата. Сетне отново отправи предупредителен поглед към своя син и излезе.

Стаята се изпълни с мълчание. Старинният часовник на стената звучно отброяваше секундите.

— Можеш ли да обясниш по някакъв начин поведението си? — попита накрая Ейдриън.

— Съжалявам — опита да го умилостиви Никол.

— Съжаляваш?! — Не можеше да повярва на ушите си. — Едва не са те изнасилили, а ти ми казваш, че съжаляваш?

— Повече няма да яздя по черните пътища — каза тя уплашено.

— Проклет да съм, ако изобщо излезеш да яздиш където и да било още веднъж! — избухна Ейдриън.

Никол скочи на крака.

— Ейдриън, бъди разумен!

— Да бъда разумен! Защо, след като самата ти си всичко друго, но не и разумна!

— Не съм търсила приключения.

— Приключения! — изкрещя той, вече напълно неспособен да се контролира. — Само ти можеш да наречеш приключение инцидент, в който едва не са те изнасилили!

— Нямах предвид това — проплака тя.

Ейдриън стисна юмруци.

— Правя всичко, което е по силите ми — още от самото начало, — да те защитя от собствените ти грешки. И всеки път, щом обърна гръб, ти отново почваш да правиш поразии. Но това вече е върхът! Да изложиш на такава опасност здравето си. Живота си!

— Наистина съжалявам! — извика Никол в отговор. По бузите й потекоха сълзи.

Ала Ейдриън вече не можеше да се спре.

— Погледни се! — крещеше той. Разтърси я, без да обръща внимание на опитите й да се отскубне от ръцете му. — Приличаш на конярче, само дето очевидно не си момче! Мили боже! Все едно, че си гола! Някога изобщо замисляла ли си се как се чувствам аз, когато жена ми търчи наляво-надясно в такива прилепнали дрехи, че всеки мъж без никакво усилие може да си я представи гола?

В очите й трепнаха гневни искри.

— Сега вече преувеличаваш.

— О, така ли? Уилям ми разказа всичко, мадам. Събудила си най-долните намерения на тези мъже. Ако беше облечена в подходящи дрехи, ако имаше подходящ ескорт, те никога нямаше да посмеят да те нападнат. Да нападнат херцогиня Клейбъроу! — Гласът му вече приличаше на рев. — Трябва ли да ти напомням коя си?