Бренда Джойс - Скандална любов

Никол нямаше пари, иначе с радост щеше да им предложила някоя и друга лира. Внезапно единият от мъжете я погледна право в очите и тя бързо извърна глава. Погледът на червенокосия беше дързък и груб. И прекалено заинтригувани от вида й.

Тройката внезапно се умълча. Никол не погледна повече към тях, обзета от внезапен смут. Усещаше обаче, че те продължават да наблюдават нея и управителя на конюшнята.

— Карайте право покрай тях — каза тихо О’Хенри и пришпори коня си в тръс.

Никол тъкмо се канеше да направи същото, когато червенокосият сграбчи поводите на коня й. Очите й щяха да изхвръкнат от ужас.

— Здрасти, момиче. Хубав кон имаш.

— Пуснете го, ако обичате — каза Никол спокойно, Не желаеше да предизвиква скандал и се надяваше, че това ще се окаже само молба за милостиня.

— Да ти се намират една-две лири? — попита мъжът с широка усмивка, която разкри дупките във венците му.

— Пусни я — каза О’Хенри. Той бе подминал групата, но сега обърна коня си и се приближи към Никол. Наложи му се рязко да дръпне юздите, тъй като един от мъжете стъпи пред него, за да му попречи за продължи.

— Моля ви — каза Никол. — Нямам никакви пари. Както виждате, не нося дамската си чантичка.

— Не носела дамската си чантичка, момчета — захили се червенокосият.

— Ще взема да мина с коня право през тебе, момко — предупреди О’Хенри мъжа, който препречваше пътя му. — Пуснете Нейна светлост!

— Нейна светлост? — разсмя се нападателят на Никол. — Ако тази е Нейна светлост, тогава аз съм херцогът! Е, щом няма пукнат петак, със сигурност има много хубав кон, а си има и чифт хубави крака. Като гледам, ще им намеря и на двете полезна работа.

Никол възкликна ужасено. О’Хенри тръгна напред с намерение да изпълни заплахата си и да прегази мъжа на пътя. В същото време тя пришпори коня си. Ала червенокосият, който го спираше, не само не пусна поводите, а и сграбчи крака й със свободната си ръка. Жребецът закова на място, объркан и тревожен.

Червенокосият не успя да направи нищо повече. О’Хенри подкара коня към него, принуди този, който стоеше на пътя му, да отскочи настрана и зашиба с камшика си гърба на червенокосия.

Мъжът изскимтя, пусна Никол и коня й и се втурна с рев към коняря. Двамата му другари също се нахвърлиха върху О’Хенри и само след миг го свалиха от седлото и започнаха да го налагат с юмруци.

Никол изкрещя и се спусна с коня си в мелето. Стиснала камшика си, тя започна да удря мъжете като обезумяла.

Беззъбият червенокос се извърна към нея. В очите му святкаха отмъстителни пламъчета. Никол се опита да го шибне през грозното лице, но той хвана камшика, изтръгна го от ръцете й и го запрати надалеч. Сърцето й спря да бие. Мъжът се ухили. В този миг тя разбра, че съдбата й е в неговите ръце и че ще бъде по-лоша и от смъртта.

Жребецът й обаче, вече в паника, надуши човешката кръв, изцвили и се изправи на задните си крака. Огромните му копита се стовариха върху нападателя на Никол. Мъжът изрева от божа и се свлече под предните крака на животното. Никол едва успя да дръпне коня назад, за да не го стъпче.

Мъжът се изправи на колене. По лицето му имаше кръв, дрехите му бяха разкъсани. Олюля се леко, сетне изведнъж хукна да бяга, последван от другарите си.

За секунда Никол остана загледана след тях. Сетне, като дишаше тежко и се мъчеше да успокои коня, тя погледна О’Хенри, който седеше на земята с окървавено лице. След миг той се изплю и от устата му изпадна един изкъртен зъб.

Никол скочи с вик от седлото и се втурна към него.

— О, господи! Добре ли си?

О’Хенри вдигна поглед към нея и тя видя раните по лицето му.

— Нищо ми няма, Ваша светлост. Вас нали не ви нараниха?

И преди Никол да успее да му отговори, усмивката му угасна, очите му се изцъклиха и той се строполи на земята в безсъзнание.

Удуърд почука два пъти на вратата на кабинета на Ейдриън и Изабел усети как стомахът й се свива.

Посещението й не бе неочаквано, защото още вчера беше изпратила на сина си бележка с молба да я приеме. Писмото бе необичайно официално. Беше направила два опита да го редактира, но така и не успя да постигне естествения тон, доскоро толкова обичаен между нея и сина й. Накрая тя остави бележката в първоначалния й вид.

Не бе разговаряла истински с Ейдриън откакто преди около месец му разкри истината за неговото раждане. Всъщност, оттогава насетне почти не се бяха виждали. Колкото и да бе болезнено да го признае, Изабел избягваше собствения си син.